З А Щ О Б Я Г А Т Х А М С Т Е Р И Т Е - Марина Димитрова

 Още като влезе в полутъмната стая Мария усети,че нещо липсва.Погледна към панера на пода. Да,той беше празен. Малката сива топка от меки косми не беше там. Теди, хамстера отново беше избягал.Тя захвърли чантата си на леглото и коленичела на пода затърси хамстера – под леглото,зад бюрото.-”Боже,пак е избягал!Защо бяга,какво не му харесва тук?Да не би пък да съм забравила да му оставя снощи храна?Хм,може би,така се бях натряскала”.-Мария погледна в паничката му- храната беше недокосната. -”Теди,къде си?”- проплака на глас тя.Пак зашари с пръсти под леглото,легнала на пода,после захлупи глава върху ръцете си и захлипа.-”Беше последното същество, последното живо същество,което ми остана,а и то избяга,отиде си.Е,какво пък толкова,един нищо и никакъв хамстер,я се стеги!Сигурно малко водка ще ти дойде добре,нали Марийо,а,нали?Я му пийни,какво ще му мислиш .”

Тя се изправи полека,схваната от лежането на пода,не запали лампата,а опипом тръгна към хладилника във вече тъмната стая.Напипа бутилката – хладна,позната и затърси чаша.-”Дявол да го вземе,къде са тия чаши?Е,нищо.може и от бутилката.”-Помисли си, че прилича на алкохоличка, но не обърна внимание.-”Ех сега Теди да беше тук, да си го галя, да заровя пръсти в меката му козинка…Но той не може да е избягал, къде ще отиде?”-Погледът й се плъзна по стената и се спря на полуоткрехнатата врата на балкона.Стана,натисна бутона за осветлението и закри очи.След тъмнината в стаята,силната светлина проряза очите й.Да,Теди беше там в най-отдалечения ъгъл на балкона,треперейки от нощния хлад,свит на кълбо.-”Ей,глупаче,защо избяга,кажи!?”-проплака пак Мария,този път с облекчение.Взе го в ръце и допря нежната му козинка до лицето си.-”Нали вече няма да бягаш,нали?!”-шепнеше гальовно,полюлявайки се наред-назад.”Глупаво е да бягаш,всичко ще е наред,ще видиш!”-Успокоена,с хамстера в скута,с ръка върху топлото му гръбче,надигна пак бутилката.Почувства как студената течност се плъзга по гърлото й,после как полека отвътре я затопля,успокоява.
„Благословен да е Бакхус!Наздраве Марийо,да си ми жива и здрава!Е,добре си живееш, какво още искаш?Същата си като Теди.Все нещо ти липсва.Глупачка!Нали ти така пожела?Да,нали? ‘- прозя се тя,затвори очи и се унесе в дрямка.Бутилката се изплъзна от ръката й.Беше полупразна.Хамстера изпълзя от скута й,отново тръгна към вратата на балкона,но тя беше затворена и се мушна под леглото.Звъна на телефона я стресна и тя несръчно скочи от фотьойла,в който беше заспала.Разсънена внезапно,Мария се вцепени.”Кой ли е,няма кой да се сети за мен,не,сигурно е грешка.Ами, ако все пак е Той?!Ако Той е разбрал най-после,че в света няма друга такава глупачка като мен и сега ми звъни?!Да не би случайно синът ми да се е сетил,че има майка?Не вярвам.” Сърцето й заби в гърлото,ръцете й се изпотиха,телефонът звънеше за трети път.Затърси го трескаво- на бюрото,на пода,в чантата,изпусна го,изруга и отговори,без да погледне екрана.Както и предположи,беше грешка.Метна го на дивана и се тръшна отново във фотьойла.
Потърси бутилката,не я откри и махна с ръка.-”Майната му,да върви по дяволите.”-Леко й се виеше свят,в устата й горчеше от алкохола и цигарите.В стаята беше задушно.Навън ситно и досадно ръмеше.От уличната лампа се процеждаше мътна,жълтеникава светлина,която странно разкривяваше предметите в стаята.
Мария напипа падналата бутилка,избърса с длан гърлото й и на един дъх изпи останалото в нея.-”А днес ме уволниха.Не очаквах,че наглостта на онзи подлец ще стигне до тук.Ако му бях пуснала,сега щях да седя в собствен кабинет и всичко останало.Е,да де,но просто не можах,толкова е противен и безскрупулен.Може и да съм последната отрепка и пияница,но не съм курва,не съм..Интересно,какво още чакаш,че така глупаво се затича към телефона,кого чакаш,а Марийо?Синът ти отдавна те отсвири и замина в чужбина.Да е далеч от теб.И не ти се обажда.Приятелите си загуби един по един.Те просто не искаха да се виждат с такава алкохоличка като теб,те просто нямаха полза вече от теб.Ти постави бариера срещу всички свои близки и се сви в бърлогата си като ранено животно.Дори и хамстера не иска да е с теб.Ако Той се обади все пак какво ли ще си кажем,въобще ще има ли какво да си кажем?Сигурно тъпо ще мълча с пресъхнало гърло,ще мънкам и Той ще разбере,че съм същата глупачка от миналите дни.А,което е най-лошо може и да се разрева.Не,всичко между вас приключи.Нали ти самата го поиска,нали искаше да си свободна?Обаче свободата, скъпа не е за страхливци.Свободата е за смелите и силните.А,както знаеш,ти не си нито едно от двете.Ти си едно деградирало нищо.Е,радвай се сега на свободата си.”
Мария стана с олюляване и запали лампата.Сенките се разбягаха .Стаята осветена й се стори още по-противна. Загледа се в портрета на сина си.Хубаво момче,всъщност вече мъж.”Добре,че сега не виждаш майка си, скъпо мое момче.Самотна,пияна,без работа .Ти,с твоята критичност и безкомпромисност кой знае как жестоко ще ме осъдиш.Но това не ти пречи да приемаш парите,които всеки месец ти пращам,нали?По това,че парите не се връщат разбирам,че всичко с теб е наред.Ето така си контактуваме ние с теб, скъпи сине.Ти просто смяташ,че съм длъжна.Да,аз цял живот ще съм длъжна.За това,че поисках да съм свободна,че не допуснах баща ти да ме третира като парцал и най-после,че си разреших да помисля веднъж и за себе си и да обикна някой друг,освен теб,скъпо мое момче.”
Теди пак го нямаше,но този път тя не обърна внимание
Като мина покрай огледалото в коридора се спря.”Трябва да се стегнеш.Я виж на какво си заприличала с тези сенки под очите,бледа,с размазан грим.Утре ще се облечеш изискано,с грим и прическа,е и с дипломата си, все ще успееш да се класираш някъде на работа,нали?А, и никакво пиене повече.”
С мисълта за утрешния ден Мария открехна вратата на балкона,съблече се бързо и трепереща се пъхна в студеното легло.
На сутринта намери Теди,хамстера свит и вкочанен в най-отдалечения ъгъл на балкона. Чак сега разбра защо бягат хамстерите.