ОТКЛОНЕНИЕ - Богдана Калъчева

Ти си моето среднощно отклонение,

моят бунт към всичко сиво и безлично,
във душата ми назряло озлобление
срещу навика, облечен във приличие.

 

Ти си в моя лабиринт без минотавър,
следвай нишката, ще бъда Ариадна.
Безразлично е дали си смугъл мавър
или северната хубост си откраднал.

 

Не разпитвам даже имаш ли кралица,
в грехове дали до гуша си нагазил.
Ще си храмът ми, а аз ще съм светица
в транс пред своя първи исихазъм.

 

Глътка въздух си, неволно колебание
на стрелочник след междинна гара.
Бързам бавно с n-тото послание
и клавишите под пръстите ми парят.