Любовта, която ни очаква в края на кабела - Светлина Ангелова

Всеки си е мислил,

че трудно е когато,

 две тела са разделени,

 а душите им се пишат слято.

Всеки е казвал:

“ Трудно е океан да ви дели. “

Да гледаш през екрана нощем,

 да чакаш минутата по телефона

 - на теб да отдели.

Хиляди километри бариера са били,

трудно е да не можеш да прегърнеш най- любимия , нали?

Да искаш да усетиш топлината на любящ,

 а в огледалото се виждаш

 - смачкан, чакащ SMS входящ.

Да заспиваш сам,

а духом да си с някого за теб неповторим.

Вкъщи трудно е да се затворим.

По улиците да се движиш,

 без ръка да те държи.

 Да се обръщаш в просъница,

 но никой до теб да не лежи.

 Искам да попитам,

това изглежда ли Ви трудно?

 А какво е, разстояние да няма.

А пропаст между вас опасна,

 сякаш яма.

Искра запалена била,

 но веднъж завинаги угасна.

 Да усещаш тяло без душа.

 В очите ти, да се чете единствено тъга.

 Двама да сте в късни часове.

 Но през деня, в мислите ви -

 чужди гласове.

Напомнят грехове,

че думата любов изричате,

 а на самота във връзка се обричате.