ОПОЗНАВАНЕ - Росица Станева

Безмислено е да те викам –

по телефона да звъня ,
не ще ми отговори никой ,
макар че ти си у дома .
Под сянката на нови мигли
редиш май прастари слова .
Слушалката защо да вдигнеш ?
Eх , знам , напразно те зова...
А в нощите от звънки рими ,
с букети от звезди безброй ,
наричаше ме ти любима ,
кълнеше се , че бил си мой .
Но днеска нямата слушалка
и кабелът като змия
убиват в мен –малко - по-малко ,
отровената светлина .
Късно разбрах - горчиво право ,
че хората по своя път
и в любовта се опознават -
едва когато се делят .