Секс с бившата (разказ извън конкурса)

Правилно казваше мама навремето:

— Синко, разведе се най-сетне с тая уруспия, тя си взе децата и си отиде в родния град. Не ти трябва да общуваш повече с нея, че все за нещо ще си виновен. Затова ѝ забрави телефона, пращай издръжката по банков път и да си мирен и спокоен.

Така и направих. Тя пробва да звъни, но аз не ѝ вдигах. Плащах редовно издръжката, направих на децата банкови карти от моята сметка, да си имат джоб-парасъ. Няма да се излагат пред другите деца, баща им за какво работи по 12-14 часа, ако не може да им купи каквото трябва. Аз като бях най-бедният в класа, няма и те да се червят.

Пишехме си с тях редовно – първо в Скайп, после във Фейса, напоследък основно в Инстаграм, че Фейсът бил за дъртаци, и всичко течеше спокойно.

Бившата тия неща с интернета така и не ги разбираше, само говореше цял ден по телефона с приятелки. Вярно, аз плащах сметката, че семейните карти бяха на мое име, ама няма да ме събори една телефонна сметка.

Вземах си децата всяка ваканция, лятото почивахме с тях в Гърция на море. Е, всеки път ги запознавах с нова жена при тия почивки, но те ми бяха свикнали, пък и ме следяха във Фейса, та ми знаеха сърдечните истории. То и аз знаех техните де, споделяха всичко с мен и искаха съвети, а пред майка си мълчаха. И за първите им сексуални опити научих, и то месеци преди майка им да разбере, че дъщеричките ѝ са пораснали…

Това, че бях далеч от тях физически, не ми пречеше да следя израстването им. Говорехме по телефона, правехме редовно видеоконференции. Изобщо – все едно бяхме в един град. И като излетяха да учат в чужбина, пак продължи същото, чувахме се почти всеки ден. Бях ги уредил в престижни университети – едната в Берн, другата в Марсилия.

Но това учение в чужбина ми докара беля на главата – на жената ѝ се наложи да открие интернет, за да може да общува с тях…

Аз бях загубил всякаква комуникация с нея. Вече не плащах издръжка, децата бяха в чужбина, изобщо нямах представа какво става с нея. Един ден, докато си лафех с малката, тя подхвърли: „Тате, ти знаеш ли, че мама се пресели в Тутракан?“.

Направо подскочих – нерде Търново – нерде Тутракан. Години подред ми проглушаваше ушите от какъв стар болярски род е и изведнъж да се забие в някакво малко градче, дето надали има 20 000 жители.

Почнах да разпитвам аз и разбрах, че бившата открила чата на Фейсбук. И нали аджамия, веднага някакъв загорял селски бек от Тутракан ѝ завъртял главата, тя продала наследствения си апартамент във Велико Търново и заминала при него в Тутракан.

Викам си – децата пораснаха, тя е свободна жена, да си поживее живота. Тутракан, Тутракан. Не го знам това къде е на картата, но и там живеят хора.

Бях решил, че е изчезнала окончателно от живота ми, но не би… Съдбата е кучка и като решиш, че всичко ти е наред, решава да ти покаже, че не си ти тоя, дето решава.

Та в един хубав ден, както кротко си работех, получих покана за приятелство от много познато име. Погледнах аз снимката, прегледах профила – тя беше! И за какво ме търсеше, като не се бяхме чували от години?

Приех поканата от учтивост, все пак толкова години бяхме заедно.

И тя веднага ми цъфна в чата: Четяла ме била отдавна, следяла какво става с мен, радвала се, че се развивам… и подобни общи приказки.

Знаех си аз, че не е това причината да ме търси, и търпеливо изчаквах да стигне до основното, отговаряйки ѝ с разни местоимения…

На втория ден изплю камъчето: "Абе май сбърках, че дойдох тук. След София и Търново, Тутракан е една дупка. А и той е свикнал с тукашния манталитет – той е мъжът и думата му на две не се цепи."

Тук се подсмихнах, спомняйки си как я носих на ръце, а тя постоянно ми намираше махна за какво ли не. Явно си беше попаднала на мястото и селският бек я беше стегнал. Звучеше някак кротко и примирено.

Изобщо не смятах да я слушам, времената, когато си тръгна и се бях поболял по нея, минаха отдавна. Трудно преживях раздялата, бях много влюбен в нея, но тия неща отминаха отдавна и продължих напред. Е, и сесиите при психолога помогнаха много. Така че каквото си беше надробила сама, щеше да си го сърба!!!

Така я слушах цяла седмица. Толкова добри неща каза за мен, колкото не беше казвала през цялото време на брака. Явно нещата при нея бяха много зле, но аз само ѝ пращах картинки и усмивки и чаках да стигне до основното.

В един от разговорите тя най-накрая каза: „Трябва да дойда на едни курсове в София другия месец, но там, където щях да спя – при една приятелка, няма да може, а от този Ковид ме е страх от хотелите. От децата знам, че имаш отделна спалня за гости, мога ли да преспя там?“.

Направо се задавих с кафето, което пиех. Очаквах, че ще иска нещо, но чак толкова... Та не само не съм я виждал от години, ами не сме се и чували. Знаеше, че ми играе по тънката струна, все пак първа любов, майка на децата ми, няма да ѝ откажа.

 

***

Посрещнах я на гарата с букет червени рози, бях се ошлайфал с годините. Какво като ми е бивша, аз нали си имам самоуважението.

Само като я видях как се е облякла, хлъцнах. Помнеше ми добре вкусовете и се беше избарала, сякаш сме 90-те. А откъде ги беше изровила тези обици, не знам. Първите, които ѝ подарих някога. Цял месец гладувах, за да мога да ѝ ги купя.

Мислех да я водя на ресторант, но тя каза набързо: „Е, сега, няма нужда, ще сготвя нещо, нали помниш, че готвя добре.“

Вярно беше, или поне тогава така ми се струваше, когато след постоянните запръжки на майка ми се срещнах с нормално сготвено ядене.

Сготви, естествено, най-любимите ми неща, тя, любовта на мъжа, минавала през стомаха… Поне моята де…

После имаше музика, имаше вино, имаше приятни спомени (абе не знам защо, но помним само приятните неща). По някое време ми пусна ръка и на сутринта се събуди в леглото ми. Докато си пиехме кафето, чуруликаше радостно и нито дума, че някъде там, в Тутракан, я чака мъж.
То каквото се случва в София, си остава в София.

На втората вечер даже направихме семейна вечеря. Включихме децата на видео, на големия екран на телевизора изглеждаха сякаш са до нас.

По време на вечерята се държаха учтиво, но после ми писаха и двете на лични: „Абе баща ми, луд ли си да се захващаш отново с майка ни?”.

Не бях луд, а и носталгията се изпари бързо, някъде в края на третия ден нямах търпение да я изпратя да си ходи.

Като я качвах на влака – абе до Тутракан наистина ходел влак, макар и с прекачване, тя ми каза: „Това не трябваше да се случва! Нито дума в чата, че моичкият го чете!”.

Изобщо и не коментирах темата, даже почти не ѝ писах. Към края на седмицата тя пак се примоли… „Абе пак трябва да дойда за някакви документи”.

Така се започна периодично – на седмица-две идваше „на гости”.

Почна да ми пречи на личния живот. Гаджето излезе разбрана – веднъж, два пъти, айде майка на децата ми е, но след третия път ми каза: „Ти още си влюбен в нея. Тя е някъде дълбоко в теб и ти не я пускаш, а тя идва с план! Избирай между двете!”.

Аз започнах да се оправдавам, но не знаех какво да мисля. Сексът си беше добре, все пак с бившата имахме много опит, но след всеки път се питах – добре, това само секс ли беше, или някой има и чувства. Това винаги е проблем при връзки с бившите. Лошите неща са отлетели, останали са добрите спомени. Познавате се добре, знаете как да заобикаляте подводните камъни, така че във времето, в което сте заедно, да избягвате всякакви спорове.

Почва едно връщане, пристрастяване… всеки, който е самотен, си мечтае за „старите добри времена, когато бяхме заедно”. А и тя се стараеше, не мога да отрека. Не си пишеше с него, не се чуваха по телефона, изобщо – докато бяхме заедно, той не съществуваше.

В главата ми ставаше все по-объркано, тя не спираше да се жалва колко е зле в Тутракан и как е можело да отиде там… Описваше колко е малък градът, колко много хора от най-различни националности има, особено от малцинствените групи… В София си било друго…

От време на време се сепваше: „Ама какво правя с теб, аз съм с него, той даже и пръстени е купил вече, а аз…“ Но в следващия момент пак ме прегръщаше.

Започнахме да общуваме и по-активно в месинджъра. Дали защото се стараеше, или беше израснала, но обсъждахме много общи теми, обменяхме любима музика… Почнаха да се връщат чувства в мен.
Връзката с бивши е опасна, особено когато в едната страна има мечтание за нещо повече… A другата е способна да залъгва надеждите.

Естествено, връзката не беше идеална и беше под влияние на връзката ѝ с официалния. С него ту се караха и тя идваше с по два големи куфара с идея да остане, ту се сдобряваха и не ми пишеше със седмици.

Моят личен живот се разби. Коя би тръгнала с мен, при условия, че винаги имаше една жена и то бивша, която даже имаше ключове от апартамента?

Как свърши всичко? Добър въпрос. Дълго време не свърши. По-лошо – нямаше и изгледи да свърши.
По някое време ми писна и ходих при психолог. Той се смя, като му казах в колко необичайна ситуация съм, и ми обясни, че това е толкова добре описано в психологията, че даже има и издадени книги. Даде ми да чета няколко и ако не бяха издавани преди години, щях да се закълна, че познават бившата ми.

Тогава се сетих за съвета на мама: „Не ѝ вдигай телефона на тая уруспия, сине. Да си стои у тях и да не ти пречи. Че само проблеми ще ти създаде и все ти ще си виновен!”.

Напих се яко една вечер. Все пак се разделях с мечтата си. Част от сърцето ми си беше тръгнало някога с нея и тази липса се усещаше.

На сутринта, с бумтяща от махмурлук глава, събрах багажа ѝ и го изпратих по куриер. Първо мислех директно на адрес, до името на „настоящия ѝ”, но после съжалих човека, защото си знаех, че мен като ме няма, пак той ще е виновен за всичко.