Ново начало - Десислава Стоянова

Тя мислеше, че не може да обича и не разбираше тези сладникави истории, които споделяха, че са преживели нейните приятели преди да сключат граждански брак. Отношението и към живота и към нещата, които и се случваха беше по – скоро скептично. Наближаваше четиредесет години, а още не мислеше, че е срещнала някой подходящ, с когото да се задоми. Завърши три висши образования и спечели малък апартамент от томбола, обичаше хубавите и скъпи дрехи и обувки, всякакви вещи, които старателно избираше за малкия си апартамент. Владееше много добър английски език, школовка от завършена английска гимназия и обиколките по света със състава по народни танци. От едната ѝ месторабота, където беше материално отговорно лице, след делото и бяха оставили лек автомобил и няколко стари компютъра. Тя имаше диплома по международни икономически отношения и бизнес планиране, а последната и диплома беше по право. Преди не можеше да си намери мястото, не ѝ харесваше да има някого над нея и искаше да има свободата да решава сама какво да прави. Роднините ѝ, често я притискаха, за това, че не се е омъжила и казваха,че по техните стандарти тя отговаря на определението „стара мома“. Тя обаче, не обръщаше внимание на тези неща.
В един момент нещата се промениха. През март 2020 година се наложи да остане у дома, защото отложиха съдебните дела, по които работеше. Тя остана сама със себе си и с компютъра естествено. В първите дни преглеждаше делата и преподреждаше документациите, пускаше, което е необходимо през електронните системи и имейли, но започна да усеща, че и липсва живото общуване. За това по-често си пишеше с приятели във фейсбук, дори и с такива, с които не беше общувала отдавна. Откри, че випускът и по право има група и тя се включи в нея. Включи се във всички групи, в които познаваше повечето от участниците и започна по този начин да разнообразява ежедневието си. Тя често усещаше, че нивото и е малко по-високо от на някои участници в разговорите и това малко я отегчаваше. Пишеше си и с чужденци, с които беше имала служебни и приятелски взаимоотношения. Започнаха да и досаждат разни типове с неясен произход, които и пращаха интимните си части на снимка, тях направо ги блокираше. Имаше хора, които пишеха по стените си изразявайки възмущението си за това и онова, тя обаче реши, че е по-добре да е пестелива на празни приказки и лека полека, ограничи общуването си до хора, с които и беше приятно да общува. Един от тях беше Светльо, съученик от гимназията, в когото си мислеше, че е влюбена като ученичка. Той си беше все същият топъл и ведър човек, с широки познания за света и близки до нейните възгледи.
– Ти омъжена ли си? - попита я един ден той.
– Не, а ти?
– Аз също не съм се задомил още. Нашите само ми натякват, че връстниците ми имат вече по две деца, а аз още се мотая по света, сякаш не мога да си намеря мястото.
– При мен е същото, дори ми лепнаха етикет „стара мома“, сякаш ти казват, че си с изтекъл срок на годност. Много е унизително.
– Така е.
Двамата разговаряха по вайбър и се гледаха един друг легнали по леглата си и по пижами. Тя чувстваше някакво напрежение и винаги преди разговор с него се оглеждаше в огледалото. По-принцип не беше толкова суетна по отношение на външността си. Не слагаше грим, нито пък боядисваше косата си. Обичаше много да спортува, при това екстремно. Дори веднъж при едно планинско колоездене, успя да падне по лице в едни коренища и да си счупи преден зъб.
– Ти къде си сега? - попита той
– В София, участвам в дела, като адвокат, а ти?
– Аз съм в Испания, правя археологически разкопки с една група, но в момента работим по двама трима човека. Дори по едно време, бяхме преустановили дейностите си. В момента ходя два пъти в седмицата с още двама колеги.
– Да, тази пандемия повлия на живота изцяло негативно. - каза замислено тя.
– Не изцяло, ако не беше пандемията едва ли щяхме да се свържем и да си пишем скоро.
– Прав си.
– Естествено, че съм прав, а ти винаги си ми била слабост още от училище.
– Аз не си признавах тогава, но сега с чисто сърце, мога да кажа, че и аз си падах по теб.
– Мислиш ли, че не знам. - каза той и се усмихна ласкаво.
– Предполагам, че се е усещало.
– Да усещаше се, но в това няма нищо лошо Даниела.
– Така е, така е.
Даниела се събуждаше всяка сутрин с желание да разговаря със Светльо. Той от своя страна също показваше такъв ентусиазъм. Двамата си разказваха спомени, пращаха си снимки от ученическите години и от сега.
– Знаеш ли, че и сега си много хубава! - възкликна Светльо
– Благодаря! - Даниела не очакваше той да каже това и за пръв път се смути. Не и беше присъщо да се смущава и това още повече я обърка. - Ти си си същия.
– Ами, ами, не съвсем, леко съм напълнял и имам тук таме някой бял косъм, но все още съм чаровен, нали? - каза го и зе засмя.
– Да, разбира се, че все още си чаровен, иначе нямаше да разговаряме. - опита се да се пошегува Даниела.
– Тази пижама на цветчета ти седи добре, но мен и преди ме е вълнувало какво се крие под нея и под каквото си облякла. Не ме разбирай погрешно, но преди изпитвах силно привличане към теб. Сега чувствам същото, макар да ни дели това разстояние. Тази невъзможност за близост още повече разпалва фантазията ми и ми се иска да поправя това, че едно време така и не станахме гаджета. Знаеш ли, ако трябваше да се оженя, сигурно щях да се оженя за теб и не се шегувам.
Даниела едва преглътна нахлуващото в нея вълнение. Чудеше се как от едни хора това би звучало нелепо, а от неговата уста предизвикваше у нея буря от емоции. Може би наистина е обичала и е пропуснала шанса си тогава. Чудеше се дали ще имат този шанс със Светльо един ден, дали не е просто заблуждение и временно увлечение поради създадената обстановка.
– Това, че е такова време на невъзможно общуване още повече засилва желанието ми да споделя с теб, онова, което не можах да ти кажа тогава. Знаеш ли, сякаш човек в един момент вижда пропуснатите неща в живота си и осъзнава, кое е ценно за него. - прекъсна мислите и той.
- Да, при мен също се случват някои необясними вълнения, когато общуваме. Имам желание да го правим всеки ден, но и не искам да се натрапвам така в ежедневието ти.
– Не се натрапваш Даниела. Аз също ставам с мисъл за теб, не се тревожи, това не е нещо ненормално. Просто ситуацията, в която сме изчиства общуването по между ни и до колкото разбирам от думите ти и двамата изпитваме едно и също осъзнаване. Все още се харесваме, все още има привличане, макар и по кабела, аз го усещам и ти го усещаш.
– Прав си. Ако ситуацията беше различна аз нямаше да общувам толкова дълго в интернет пространството, обикновено ползвам компютър за служебни справки и дела.
– Искаш ли тази вечер да си направим онлайн рандеву? - попита Светльо
– Разбира се, но какво имаш пред вид?
– Ами, аз ще си сипя петдесет грама уиски, ти ще си налееш каквото пиеш. Ще седнем на масите си в кухните и ще вечеряме заедно, но отделно, какво ще кажеш?
– Ами интересно предложение, тоест ще сме на ресторант в кухнята, но всеки в своята за да пазим дистанция? - пошегува се тя.
– Точно така.
– Добре, а има ли дрес код?
– Да, облеклото трябва да е официално като за среща. Аз ще сложа цветя във вазата си, а ти каквото решиш. Просто ще украся масата, като, че ли съм в ресторант.
– Добре и аз ще направя същото.
– Сложи си парфюм, можеш да ме накараш да позная какъв е. - Пошегува се Светльо на свой ред.
– Ако не успееш да познаеш, ще реша, че си загубил обоняние и си прихванал коронавируса. - пошегува се отново тя.
– Ха, ха, ха, ха .. - засмя се звучно той и тя прихна след него.
Отдавна не се беше чувствала така, не се беше забавлявала от дребните неща. Сега и ставаше някак по-леко и с нетърпение очакваше онлайн срещата им в кухнята.
Настъпи това време и тя се подготви добре. Облече предизвикателна рокля и сложи обувки на ток, въпреки, че по-принцип беше висока и стройна жена и не и трябваха обувки на ток за да става още по-висока, но някак си облеклото го изискваше. Сложи покривка на масата, подреди приборите и си направи салата, направи си и ризото със зеленчуци. Тя отдавна беше вегетарианка и се чувстваше добре от това. Запали си и една ароматна свещ и вече беше готова за срещата, когато Светльо и позвъни по вайбър.
– Милейди, щях да Ви поместя стола за да седнете, като на истинска дама, ако бях при Вас, представете си, че съм го сторил. - каза галантно Светльо, който беше облякъл костюм и сложил вратовръзка. Зализал беше чупливата си кестенява коса назад и се виждаха топлите му кафяви очи.
– Колко абсурдно звучи, но е приятно! - каза Даниела.
– Изглеждаш невероятно, както винаги! - каза Светльо. - Няма друг израз, с който да заместя това клише, съжалявам!
– Няма нищо и това беше добре.
Светльо знаеше, че тя мрази сладникавите истории и за това се опитваше тяхната да не изглежда такава, а тя оценяваше тази негова съобразителност.
– Ти какво ще хапваш? - попита я той
– Аз от години съм вегетарианка и съм си направила ризото със зеленчуци и салата с домати, краставици и авокадо, а ти?
– Аз от своя страна не съм вегетарианец, но съм си направил омлет с бекон и шопска салата. За пиене си сипах една малка домашна ракия, за да се почувствам като в България.
– Аз пък имам чаша бяло вино за да си кажем наздраве. - каза Даниела.
– Добре чудесно, сега милейди си представете, че съм хванал ръцете Ви и ви гледам в очите. - каза Светльо като я гледаше в очите и беше приближил ръце до монитора.
– Наистина сладникаво, но го почувствах. - каза Даниела.
Усещането беше сякаш през екрана премина електричество и я жегна право в сърцето, стомахът и се сви, а ръцете и се навлажниха от вълнението. Двамата бяха притъмнили осветлението в кухните си и Светльо пусна романтична музика.
– Каня те на танц със затворени очи, мисли си, че танцуваш и усещаш парфюма ми и дъха ми по кожата си. Мисли си, за това, как шепна в ухото ти и те прегръщам през кръста, за това как телата ни се допират и двамата трептим от неустоимо привличане, после те целувам... - изведнъж блусът свърши и тя отвори очи. Той все още беше със затворени очи.
– Усетих го, всичко, което каза мина през мен. Не вярвах, че може да се случи по този начин, но действително се случи.
– Виж силата на мисълта, думите, усещанията, обстановката, всичко оказва влияние и въздейства, особено, когато имаме спомени за неизживяното. - каза Светльо отваряйки бавно очите си.
– Да, но това, колко може да продължи, не е ли малко нереално?
– Логичен въпрос. Смятам като мине тази пандемия да се върна в България и да те поканя на истинска среща, тогава картината ще се запълни, а и може да изживеем онова, което не успяхме.
– Ти си единственият човек, който може да ме извади от черупката ми и да ми въздейства по такъв начин. - каза простодушно Даниела, но късно се усети, че е прекалено откровена.
– Това ме ласкае, и ме кара да мисля, че имаме бъдеще заедно. - каза Светльо.
После двамата хапваха мълчаливо и от време на време се поглеждаха и се усмихваха един на друг, когато приключиха с хапването Светльо вдигна чашата с ракия и каза:
– Наздраве, за бъдещето!
– Наздраве! - каза Даниела и вдигна и своята чаша.
Двамата отпиха от чашите и ги оставиха обратно на масите си. После разговорите се отприщиха. Светльо и разказа за това през какво е минал през годините, за неуспешните си краткотрайни връзки с жени и за това, че сякаш нищо не чувства.
– Стигнах до извода, че не мога да обичам! - каза той, а сякаш го казваше тя.
После тя на свой ред разказа преживелиците си и това, че не можеше да се отпусне и да допусне някого в живота си. Така от дума на дума погледите и на двамата неусетно се изпълниха с надежда и копнеж един за друг. Изведъж токът на Даниела угасна и хубавата среща прекъсна неочаквано. Тя нямаше какво друго да направи освен да се обади за да провери, кога ще поправят евентуалната авария и разбра, че това ще се случи поне след три часа. Той и писа съобщение с въпросителен знак, а тя му обясни възникналия проблем. Той и пожела лека нощ и и прати емотикона целувка.
Тя легна на леглото си така както си беше облечена. Мислите и се щураха и за пръв път не можеше да ги подреди. Обичаше думите, имаше доста добра реторика, но в момента сякаш чувстата и емоциите надделяваха. До къде щеше да доведе всичко това, изобщо изглеждаше малко налудничаво, но все пак съвременно.Знаеше, че днешните младежи започваха връзка онлайн и така я приключваха, без дори да се срещат, но намираше това за пълна глупост, а в момента и се случваше именно това. Странното усещане, за присъствие въпреки разстоянието не я оставяше на мира. Все пак не предполагаше, че остатъчните чувства основани на спомени, могат да имат такова въздействие.
На следващата сутрин имаше да свърши малко работа, електрозахранването беше възстановено и тя се зае със задачите. Умишлено избягваше първо да поздрави с добро утро Светльо за да има време да разбере собствената си слабост. Той от своя страна също не и беше изпратил нищо на вайбъра. Вече минаваше обяд, когато най-сетне и писа, че се извинява, че не и е писал сутринта, но е бил на терена и са проучвали евентуално място за разкопки. Тя разбра, че е чакала неговото съобщение с нетърпение и това я накара да се притесни. Не знаеше, че може да реагира като ученичка на толкова години, но явно за някои неща няма възраст. Тя му писа, че приема извинението и, че и тя е имала малко работа, така, че са квит. „Как искам да те погаля по косата и да целувам очите ти ако знаеш, хайде да се видим на камера?“ и написа Светльо и това съобщение я накара да се подмокри.
– Здравей. - вече се гледаха на камера и той ѝ махаше от стаята си.
– Здравей и на теб. Какво беше това с косата и целувките? - попита тя прикривайки емоцията си.
– Мъж съм, а ти си наистина изкусителна за мен! Ти правила ли си секс по интернет?
– Не, как се прави това?
– Ами събличаме се и се галим сами, докосваме се там където другият казва, че иска да ни докосне и си представяме, че той ни докосва. Аз съм го правил с една от приятелките си, но много искам да го направя и с теб!
– Не е ли малко рано за това?
– Зрели хора сме, имаме нужда от освобождаване на страстите и смятам, че няма от какво да се срамуваме. Пък и така е доста по-безопасно, какво ще кажеш?
– Ами ще го обмисля и ще ти кажа.
– Няма какво да го мислиш, нека изживеем това, което можем, по който начин е възможно сега.
– Добре кога да се случи?
– Може и сега, но ще ти дам време до довечера, съгласна ли си?
– Всъщност съм чувала за това и съм гледала „Лов нет“ , но не съм си представяла, че мога да го изживея някога. Защо пък не, нека опитаме.
– Как мислиш, че оцеляват в днешно време връзките от разстояние? За съжаление нашата ще започне именно така.
– Добре, нека го направим.
– Хубаво, сложи си най-хубавото бельо за да мога да го съблека със зъби. - каза Светльо
– Добре и ти ме изненадай. - каза дяволито Даниела.
– Чао до довечера!
– До довечера!
Двамата затвориха и Даниела започна да мисли за това, което и се случва като нещо екстремно и неочаквано, за това и в нея се събуди доста силна тръпка и чувство на очакване.
Настъпи вечерта и моментът на срещата настъпи. Светльо и звънеше по вайбъра, а тя вече беше по бельо.
– Затвори си очите Даниела и си представи, че съм до теб. Сега бавно започни да докосваш зърната си. Сега се погали надолу по корема, а сега се докосни по клитора. Представи си, че свалям със зъби бельото ти и го свали и ти бавно, до като си мислиш как го свалям.
Тя го направи и се почувства все по-възбудена. Гласът му и въздействеше, сякаш беше невидим дух в стаята ѝ. Светльо изглеждаше секси по бельо и с папионка. Сега беше нейн ред да му казва какво да прави и тя се опита:
– Представи си, че съм до теб и те докосвам с тялото си. Ръцете ми те галят по главата, после леко разтривам ушите ти и ги целувам с език. После ръцете ми се спускат все по надолу и те докосват по интимните части на тялото...
Така продължиха докато и двамата не стигнаха до оргазъм. Когато приключиха и Даниела погледна, че часът минава два, това я изненада, чувстваше се сякаш бяха правили истински секс, но по -пълно и все пак всеки със своята фантазия.
– Двамата лежим и се чудя ти за какво мислиш? - прекъсна мислите и Светльо.
– Мислех си, за това, как все пак се получава нещо и от разстояние. - каза Даниела
– Да, а другия път ще говорим за фантазиите си искаш ли?
– Малко се притеснявам да говоря за това.
– Няма от какво да се притесняваш, нека връзката ни бъде като истинска и бъдем откровени един с друг за да се опознаем по-добре. Искам да мога да се сливам с теб. - каза Светльо.
– Добре, ще опитам да съм максимално откровена.
– Лека нощ любима! - каза Светльо - и да ме сънуваш!
– Лека нощ и ти мен! - каза едва чуто Даниела и вайбърът изгасна.
Тя заспа почти веднага. На сутринта вече се чувстваше, като жена, която има връзка. Въпреки, че беше от разстояние. Всъщност в едно друго паралелно време, щяха да са заедно и да имат физическа връзка. Тя включи телевизора, където всяка втора новина беше свързана с коронавируса. Тъкмо съобщаваха, че мерките остават и през май. Навън времето беше чудесно и тя излезе да напазарува и да се порадва на хубавия ден. Естествено, носеше маска под брадичката си. Това сякаш проветри мислите ѝ и тя се запита дали тази връзка я удовлетворява по този начин? Всъщност искаше да стане нещо повече, и с малко повече плът разбира се. Обаче се замисли дали при физически контакт щеше да е толкова освободена и дали щеше толкова бързо да се разкрие пред Светльо. Тя беше на толкова години, а и до сега не можеше да изразява личните си чувства, имаше проблем с това. Все пак усети, че и нейният биологичен часовник най-сетне я призовава да се продължи, искаше деца и то точно от Светльо, това май беше достатъчно. Изведнъж се сепна, а дали това привличане щеше да е същото и в реалността, ами ако нямаше тази химия между тях при допира на физическо ниво. После си спомни силното привличане между тях в миналото и се успокои, всичко щеше да е наред.
Отново настъпи вечер и Светльо и се обади по вайбъра.
– Сега ще говорим за фантазии. Започвам пръв за да те предразположа да разкажеш и своите. Аз си представям, че си облечена в червено сатенено бельо и то ме докосва, вече усещам неговата хлад и топлото ти тяло. Обичам стреса от това да ме докосва нещо топло и нещо студено едновременно. Както обичам да ям сладко и солено едновременно, а ти?
– Аз пък си представям, че издишаш въздух през устата си и с дъха си минаваш по цялото ми тяло, обичам да усещам дъха по кожата си. Така добре ли е? - попита тя
– Да, наистина приятна фантазия.Ами ако те галя с перце?
– Да, това би ми било много приятно, обичам да усещам лек гъдел това ме възбужда.
– Страхотно! Добро начало мисля.
– Светльо, а ти замисляш ли се над това да се видим и докоснем наистина?
– Да, освен това смятам да задълбочим отношенията си. Искам те в живота си.
– Вече си мисля, че тази пандемия и тези мерки се задържаха твърде дълго.
– Да и аз се чувствам така.
Двамата продължиха разговорите в този дух и така общуването и опознаването им се задълбочаваше все повече, бяха изучили онлайн всички гънки по тялото си, всичките си слаби места и знаеха всичките си фантазии и дори всичките си мисли, а мина само месец.Един ден Светльо и звънна по телефона и каза:
– Идвам в България, разрешиха полетите от Испания. Направил съм си тест и той е отрицателен. В България ще трябва да потърпиш още четиринадесет дена за да се видим, защото ще съм под задължителна карантина. Ще издържа тези дни само и само да те видя, какво ще кажеш?
– Страхотно, нямам търпение! Обичам те! - каза неочаквано и за себе си Даниела.
– Аз също те обичам и за това идвам да те взема.
– Къде да ме вземаш?
– Да те взема за жена, разбира се, уредил съм и дата стига да искаш?Ще се омъжиш ли за мен?
Даниела стоеше пред екрана вцепенена за известно време, после през тялото и премина топлина и тя осъзна, че всъщност иска и направо го извика:
– ДА! ДА! Искам!
– Като те видя ще ти предложа наистина. Няма да го правя романтично за да не ти е твърде сладникаво.
– Добре, чакам този миг с нетърпение!
Тя имаше ходене до съда и му каза, че се налага да затваря, за да я свърши.
Пътувайки с колата си асимилираше цялата тази скорострелна ситуация. Харесваше ѝ, беше като любимите и екстремни спортове, рязко и бързо. Чувстваше, че в това наистина страшно за мнозина време, на нея и се случва любовта!
Светльо и се обади, когато вече беше на летище София, звънеше и от непознат номер и първоначално тя помисли, че е някой клиент, но после чу гласа му и разбра къде е и се зарадва, усети радостта с всичките си сетива!
Четиринадесет дена минаха в разговори, дори му донесе до жилището някои пожелани от него хранителни продукти, почистващи и дезинфекциращи препарати и препарати за пране. Той ѝ преведе пари от неговата сметка по нейната с електронно банкиране, макар че тя имаше възможност да покрие тези разходи. Все пак той беше горд мъж.
Настъпи денят, в който се срещнаха. Той ѝ носеше голям букет рози и между тях годежен пръстен.
– Ще се омъжиш ли за мен? - зададе и въпроса лично.
– Да! - каза тя и го прегърна. Нищо не можеше да се сравни с това плътно докосване. Да, между тях имаше физическо привличане, нямаше спор, даже твърде силно, направо екстремно и това и харесваше!
– Насрочил съм дата в съвета за след десет дена. До тогава те каня да се преместиш у нас за да оползотворим времето както трябва. Какво ще кажеш? - попита я Светльо.
– Разбира се, ще си взема най-необходимото!
– Меден месец ще караме на морето през август, където ще спазваме всички противоепидемични мерки, съгласна?
– Съгласна, а ти няма ли после пак да заминеш за Испания?
– Да, но за кратко. Уговорил съм си друг ангажимент в България, все пак искам да бъда по-близо до жена си, кой знае, може би, дай Боже и до децата си. - каза усмихнат Светльо, а слънчевите лъчи сякаш галеха косите му.
На Даниела и ставаше все по-уютно в неговата прегръдка, вече се чувстваше като в дом.
– Ами родителите ни? Роднините?
– Те ще ни разберат, всички се страхуват от вируса. Ще подпишем само с двама свидетели и родителите ни без празненство след това.
– Добре, от празненство можем да се лишим. За мен си важен ти! - каза Даниела.
Нещата след това се развиха благоприятно, почти като в приказките, но по време на пандемия.
Сключиха брак по план, отидоха на море в Поморие за пет дена, също по план. Върнаха се от там, а Даниела беше бременна и животът наистина ѝ подари една чудесна година. Мерките ту се затягаха, ту леко се разхлабваха, но животът продължаваше. Все пак двамата със Светльо си признаха един на друг, че по-хубаво от живото общуване няма!