Съученикът - Мария Георгиева

Напоследък си даваше сметка, че е адски самотна…Децата й пораснаха-бяха близнаци, на двайсет години. Единият отиде да следва в Англия, другият се мота половин година в София и замина и той-близнаците разделени не виреят. Рада се прибираше вечер в празния, огромен като църква апартамент и се чудеше с какво да се захване, че да не се побърка…Даже започна да остава на работа до късно, току виж часовете се изнижат по-бързо и, когато се прибере около девет вечерта от офиса и след непретенциозната вечеря от сандвич и чай, ето че дошло време за сън…А беше хубава жена, нищо че преди година прехвърли петдесетака. Висока, стройна и руса, с котешки придръпнати зелени очи, Рада остаряваше като храм, пък и не се даваше лесно…

Преди десетина години, когато бившият й мъж реши, че не я обича вече и ги изостави с близнаците с думите: “Задръж си апартамента! На мен не ми трябва…“, тя реши, че животът й е свършил. Плака и го моли да се върне с месеци. Но той така и нищо не направи да съхранят привидно здравото до скоро семейство с две деца, апартамент над сто квадрата в идеалния център и две коли, които също щедро остави на Рада…“Не искам коли и апартамента! Искам само теб! Върни се!!!“-тя почти беше сигурна, че ще то направи, защото нямаше никаква информация за съществуването на друга жена в живота му, но той така или иначе не пожела да се върне. Даже на десетия рожден ден на близнаците не присъства, само ги взе на другия ден и ги заведе на сладкарница…

Дълго след раздялата и развода, Рада не можеше да се опомни. Защо? Филип живееше сам, нямаше приятелка, а обяснението му беше, че е емоционално изморен от нейния ужасен характер. Вярно, Рада понякога беше тъжна и уморена, не й се говореше с никого, нито имаше време за това. Заяждаха се един с друг и си съскаха, но останалата част на брака им вървеше…Или по-скоро те го бутаха. Вечер, след душа и тоалета, Рада обличаше някоя от красивите си дантелени нощници и тихичко, боса,  пристъпваше зад гърба на вперилия поглед в телевизора или монитора на компютъра, Филип и нежно го прегръщаше през врата:

- Няма ли да си лягаш, слънце?

Той обикновено отклоняваше тези плахи жестове с нетърпеливо махване на ръка или промърморваше отегчено:

- Остави ме сега…Да си догледам филма…

Рада си лягаше сама и заспивайки, мечтаеше за страстните прегръдки, с които някога, година-две след брака им Филип я приспиваше всяка нощ…Сега у нея имаше само празнота и неудовлетвореност, но какво пък…Важното е, че семейството е здраво…През последните месеци преди развода, обаче, започнаха да си крещят:

- Остави ме ти казах! Какво искаш от мен?!?-Филип беше груб и ожесточен…

-  Нека правим любов…Ние всъщност не сме го правили от месеци…

- Не искам, не разбираш ли?! Отвратен съм от тези прояви на похот у теб…

- Но…

- Няма „но“… Една жена не се държи така!

Рада млъкваше и мълчеше с дни…Скоро започнаха да се разминават без дори да се поздравяват…После Филип си тръгна.

Докато децата растяха и имаше с какво да си запълва времето, тя дори и не помисляше за други мъже, пък и кой ли би желал жена с две деца в тийнейджърска възраст и то момчета?!? Някои от разведените й колеги се опитваха да я канят на вечеря или разходка, но Рада любезно отклоняваше поканите и така и не излезе с никого. Приятелките й се шегуваха с нея, че ще се затвори в някой манастир.

- Никой не ми допада, а и не искам друг мъж…Ще я карам някак сама…

- Друга песен ще запееш, като момчетата си поемат по пътя, а ти останеш да кукуваш!-казваше най-близката й приятелка, всеки път, когато подхващаха разговора-Че и по-млади не ставаме…

- Куче ще си взема…-шегуваше се Рада. Но наистина не й беше до срещи и флиртове, а и голямата любов си беше тръгнала отдавна от живота й, заедно с Филип.

За първи път си даде сметка, че е тежко да си сама жена, когато момчетата заминаха на екскурзия след абитуриентския си бал, а у дома изгоря главния бушон.

- Боже, боже, сега какво ще правя…-луташе се из тъмния коридор на блока Рада с прожектор в ръка и не знаеше как да оправи аварията. Добре, че един от съседите й се притече на помощ и смени бушона. Рада горещо му благодари, дори направи кекс и занесе на семейството отсреща, но след тази случка в мисълта й се загнезди идеята да намери някой, който да бъде до нея в добро и в зло…И най-вече в зло…

Не, че беше мисия невъзможна, но се оказа, че с възрастта, Рада е станала по-капризна към мъжете. Почти всички й се струваха глупави, невзрачни или твърде неподходящи за нея. Тя искаше някой интелигентен, висок и чаровен мъж, който не просто да поправя каквото се счупи у дома, но и да я придружава на театър или концерт, а и в леглото, разбира се…

Първо започна да търси около себе си. Разведени, вдовци или неженени, колкото щеш…Да, но…Никъде не можа да намери онова усмихнато и обаятелно създание от мъжки пол, което да накара сърцето й да потрепне. Приятелките й прегърнаха идеята да й намерят мъж. Надпреварваха се да я запознават с подходящи, според тях, породисти мъжки екземпляри, съобразявайки се с изискванията, за които дълго бяха разговаряли с Рада на по чаша вино…Тя излезе няколко пъти на вечеря с трима или четирима от кандидатите, но така и не позна в никого онзи чаровен принц, който щеше да отнесе като вихрушка ума и сърцето й…

Една вечер, докато сърфираше из Фейсбук, получи покана за приятелство. Някой си Росен…Огледа снимката му и внимателно прочете цялата информация в профила, която да подскаже дали да приеме тази покана…Видя, че състоянието му на обвързаност е „необвързан“, а от снимката й се усмихваше прошарен, черноок и адски чаровен господин на възраст около нейната. Рада реши да не му мисли толкова и избра да приеме красавеца. Почти веднага видя как той лайква профилната й снимка, а също още няколко, на които е видно, че и нея още си я бива…Не, че не й се беше случвало и преди, но този път сърцето на Рада затопурка радостно, когато получи съобщение в месинджър: „Здравейте! Благодаря, че приехте поканата ми!“…След известно замисляне, Рада отговори с усмихнат емотикон и едно безлично : “Благодаря Ви аз!“, но когато същата вечер си легна, малко преди да заспи, се зачуди защо този Росен й беше направил такова огромно впечатление. Вярно, хубав мъж, но все пак си е просто един непознат…

Не се учуди, когато на следващата вечер, Росен отново й писа:

„Здравейте отново! Как сте днес?“

„Здравейте! Чудесно, благодаря! А Вие?“

„И аз така…Имате ли малко време да поговорим?“

„Разбира се! Би ми било безкрайно приятно!“

„Красива жена сте! Свободна ли сте?“

Рада леко се стресна след този директен въпрос, но все пак отговори утвърдително и се настани по-удобно пред монитора, с чашата чай и купичка оризови ядки. Разговорът потръгна-в началото ненатоварващ и общ, но все по-интересен и ангажиращ в последствие…Така Рада научи, че Росен е инженер, работи в автосервиз, разведен е от пет години, има син на осемнайсет, обича животните и има котка, а майка му си има собствен апартамент в Люлин, където той често й гостува, но иначе живее сам в Банишора. От своя страна, Рада му разказа за себе си и близнаците, за работата си и се опита да му стане интересна, защото… Защото Росен все повече и повече й допадаше, а и с лекота премина всички малки тестове и уловки, на които тя умело го подложи. Много й се искаше да получи покана за кафе или разходка, но това не се случи. „За сега…“-помисли си тя, докато с нежелание ставаше, за да се премести в спалнята, след като с Росен си казаха лека нощ с обещанието утре отново да си поговорят-тук и по същото време.

Тази нощ Рада спа неспокойно и сънува Росен. Той вървеше към нея-красив и висок-беше облечен с елегантен костюм и вратовръзка. Когато стигна до нея, тя усети аромата на парфюма му. „Хм…Тази миризма ми е странно позната…“. Рада се стресна и се събуди…Нима е възможно да сънува миризми? Стана да си налее чаша вода и се сети откъде й беше познат парфюмът от съня. Филип ползваше същия… Легна си и дълго се въртя в леглото, без да може да заспи…Как е възможно да я разстрои толкова един нищо и никакъв кошмар? На другата сутрин отиде на работа уморена и с тъмни сенки под очите. Колежките й се шегуваха, че е имала бурна нощ, без да подозират колко прави са всъщност…Рада избута някак си работния ден и се прибра у дома, с намерението да хапне набързо и да пише на Росен, че е уморена и ще си легне рано…Надяваше се да я разбере и да не настоява да си говорят днес. Но не стана така…Тя се увлече в разговора неусетно, подобно на предната вечер. Росен й разказа набързо за бившата си съпруга, проблемите, които са имали и защо се е разпаднал бракът им. Рада нямаше как да избегне темата за Филип и децата. Призна си за скандалите и твърде напористото си поведение.

„Не мисля, че това е ненормално за жена… Всеки има необходимост да бъде прегръщан и целуван. А сексът е нещо, което е физиологически необходимо на всеки здрав и нормален човек…“ - написа Росен, а Рада си отдъхна успокоено, че е попаднала на съмишленик. Продължи да му отговаря и в неговата компания, умората от изминалия ден изведнъж се стопи. Някак неусетно се разговориха за училищата, които са посещавали. Оказа се, че Росен е завършил английската гимназия, където беше учил и Филип.

„Не съм те питала…на колко години си? Бившият ми мъж е завършил твоята гимназия…Дали пък не се познавате?!“

„На 54 съм.“

„Лелееееееее…“

„Какво?“

„С бившият ми вероятно сте съученици…“

„Така ли? Как се казва?“

„ Филип Горчев“

„Я! Познавам Фильо…Бяхме в един клас, приятели сме…“

„Виж ти! Какво съвпадение…?“

„Наистина. Дори на последната среща на випуска, в ресторанта седяхме един до друг. Спомена ми, че е разведен и дълго си говорихме по темата…“

„О, надявам се, че не си чул твърде много неприятни неща за мен…А и че не са били гадости…“

„Всъщност не сме говорили за бившата жена на Фильо, за теб… Нито за моята…Той просто спомена…“

„Хм…“

„Знаеш ли, би ли искала да се срещнем? Утре? На кафе? След работа?“

Рада се зарадва, че ще се запознае с Росен, затова побърза да отговори утвърдително.

„Но нека сега си легна и поспя, че утре ще те уплаша с недоспалото си АЗ…“

Тази нощ тя спа дълбоко и не сънува нищо. На сутринта внимателно избра дрехите, с които да се облече, гримира се и си направи косата. Прибра пудрата и червилото в чантата си, за да освежи грима си след работа и тръгна с нетърпението на тийнейджърка преди първа среща. Часовете се влачеха непоносимо бавно и когато най-после дойде краят на работния ден, Рада беше толкова изнервена и психически изтощена, че се чудеше как ли ще мине срещата с Росен. Бяха се уговорили да се чакат на „Витошка“, пред една закусвалня и от там да тръгнат нагоре по улицата-хем да се поразходят, хем да намерят къде да седнат. Пролетната вечер, беше нежна като копринено кадифе и точно толкова красива. Рада зърна високата фигура на Росен отдалеч-стоеше пред закусвалнята в началото на „Витошка“ и нетърпеливо се оглеждаше. Тя хвърли едно око на часовника си и се усмихна-беше дошла с десетина минути по-рано, а той очевидно я беше преварил, дори беше нетърпелив да я види. Тя пристъпи към него, усмихната колебливо, но когато срещна черните му очи и топлата му усмивка, внезапно се почувства съвсем добре и на място. Той хвана ръката й между дланите си, докато се ръкуваха и тя усети топлите му, едри ръце.

- Росен, безкрайно ми е приятно…

- Рада…

- Нека повървим нагоре, какво ще кажеш?

- Да…

Тръгнаха по улицата между хората, които вървяха в тяхната и срещуположната посока. Витрините на магазините наоколо бяха облени в светлина. Очите и зъбите на Росен проблясваха весело, когато се обръщаше към нея. „Боже, колко е мил…“ - мислеше си Рада. Тя бързо се отърси от обзелото я смущение и поведе приятен разговор, хванала този красив мъж под ръка… Стигнаха почти до края на улицата, когато се сетиха, че всъщност търсят къде да седнат на кафе…

- Може би ще е добре да вечеряме. Стана време, струва ми се…Нека влезем тук!-Росен посочи един италиански ресторант наблизо и те пристъпиха в полупразното заведение. Поръчаха си талятеле и червено вино. В ресторанта беше приятно и тихо. Музиката от уредбата беше ненатрапчива, а атмосферата-романтична и съвсем в унисон с настроението им. Говориха си много…За всичко. Рада му разказа за тежкия период след развода, когато е молила Филип да се върне.

- О, разбирам те прекрасно! Аз също исках да се съберем с бившата ми жена, но после разбрах, че е права да не желае. Не се поправят счупените бракове…

След вечеря двамата се поразходиха още. После Росен предложи да я изпрати до дома й и Рада прие с трепет. Остана малко разочарована, че той не я целуна, преди да се разделят, но все пак усещаше, че именно с този мъж ще й се получи…Докато се къпеше и приготвяше за лягане, Рада вече строеше въздушни кули, в които с Росен живееха щастливо и безметежно, в любов и разбирателство. А през нощта сънува еротичен сън-Росен гол и горещ в леглото й…Боже, колко отдавна спеше сама!

На сутринта стана с олекнала глава, щастлива и отпочинала. Дори в банята затананика някаква песничка под душа, а усмивката не слезе от лицето й през целия ден. Нямаше търпение да дойде вечерта, за да пише на Росен. Прибра се без да чувства умора, въпреки натоварения работен ден. Приготви си вечеря, наля си чаша вино и нетърпеливо седна пред монитора. Беше писала на Росен още снощи след срещата, за да му благодари за приятно прекараната вечер и да намекне, че не би имала нищо против да се видят отново. Той беше отговорил с усмивка и пожелание за лека нощ, което тя едва сега виждаше.

„Здравей! Как си?“ - Рада почукваше нетърпеливо с пръсти по клавиатурата в очакване на отговора на Росен. Такъв, обаче, не дойде. Тя стана разочаровано и реши да си намери някаква работа, за да дочака времето, когато той ще бъде на линия. Но него продължаваше да го няма дори след час…Дори след два часа, което беше много след обичайния час, когато влизаше в чата. Рада реши, че може би нещо му се е случило, но че е по-добре да не го безпокои по телефона по това време.

„Надявам се, че си добре и че нищо лошо не се е случило! Ще те очаквам отново утре. Лека нощ и приказни сънища от мен!“. Тя подсили изречението с целувка и отиде да си легне.

На следващата вечер, обаче, Росен все още го нямаше в чата. Тя писа няколко изречения, които той дори не прочете. После изчака още малко и се реши да звънне по телефона. Когато той не вдигна след десетото позвъняване, Рада наистина се уплаши, че нещо му се е случило, но тъй като не знаеше какво да направи, продължи да му пише с въпроси какво се случва, да получи поне някакво обяснение на това странно поведение. „Знам, че има обяснение. Сигурна съм!“

Тази нощ Рада не успя да мигне. Обзе я странна тревога. Някак интуитивно усещаше, че Росен е добре, но все пак нещо не е наред и трябва да разбере какво е. През деня си позволи няколко пъти да му звънне, но той все така продължаваше да не отговаря на повикванията и писането й, затова Рада реши да отиде до апартамента му в Банишора, за да разбере дали е добре. Беше й казал къде живее, затова, когато застана пред малката кооперация с единствен вход, Рада знаеше, че бързо ще разбере в кой апартамент е принцът на мечтите й. Прегледа внимателно звънците и го намери: Р.Георгиев. Апартаментът беше девети. Натисна уверено звънеца и не след дълго чу тихото жужене на автоматичната входна врата, което показваше, че вече може да влезе във входа. Но ето ти нов проблем-не знаеше на кой етаж живее Росен, но това се оказа съвсем разрешимо, защото скоро на площадката от асансьора излезе бабичка на около осемдесет, с бастун и дебели стъкла на очилата.

- Извинете?

Жената стреснато повдигна глава и погледна Рада с огромните си очи зад дебелите лупи. Устата й беше леко отворена:

- Кажи, момиче!

- Може ли да ми кажете на кой етаж живее Росен Георгиев?

- На третия, точно до асансьора…А ти…Що го търсиш тоз Росен? Голям калпазанин излезе той…На нито едно събрание на входа не е дошъл!

Но Рада вече тичаше по стълбите…Стигна третия етаж и намери входната врата, на която имаше табелка „Росен Георгиев“ и решително натисна звънеца. Стоеше и чакаше. Чу шум зад вратата и как някой отмести капачето на шпионката. После шумът утихна. Тя отново натисна звънеца. След малко вратата се отвори и в рамката й застана високата фигура на Росен. Този път той не се усмихваше. Дори не поздрави. Просто стоеше там и я гледаше.

- Какво стана?-Рада се опитваше да обуздае вълнението си, но червенина плъзна по лицето и шията й. Тя дишаше тежко и просто стоеше там и гледаше Росен. Той помълча. Не направи никакъв опит да я покани вътре.

- Какво ли…? Ами не знам как да ти го обясня…

- Нали си добре и всичко е наред?

- Да…

- Но защо не писа повече, защо не си вдигна телефона? Знаеш ли как се притесних за теб?

- Ще ти обясня… Ами… Аз говорих с Филип. Обадих му се още същата вечер по телефона, за да му кажа, че съм се срещнал с теб и да го попитам според него уместно ли е да излизаме, при положение, че ти е бивш мъж и така нататък…

Росен замълча. Рада стоеше срещу него и го гледаше със съжаление. Предполагаше какво се е случило…

- Когато му обясних, Филип се изсмя и ми каза, че трябва да съм голям глупак да излизам с бившата му жена, която определено има леко поведение и кой знае с колко мъже е спала за тези десет години, откакто не живеете заедно. Разказа как си била ненаситна за секс и как нито веднъж за всичките четиринайсет години, в които сте били заедно, не е успял да задоволи жаждата ти…

- Но…Но, Росене…Това са пълни глупости! Нали ти казах за какво става дума?

- Чакай…Разказа ми и как си му изневерявала с мъже и жени и колко щастлив е бил, когато най-после се е отървал от нимфоманка като теб… Нима мислиш, че ще повярвам на теб, а не на него? Ние се познаваме от повече от четирийсет години. Той ми е приятел.  А ти…Ти върви по дяволите!

- Но…

Росен се обърна и затръшна вратата на апартамента си. Рада наведе глава и бавно заслиза по стълбите. Нима е възможно всичко това да се случва на нея? Тя, която прекара последните години от живота си във въздържание и в очакване на най-доброто, да бъде обвинена в разхайтено и дори леко поведение? Реши да се обади на Филип и да го попита защо е направил това…Все пак тя не таеше лоши чувства към него и никога не би го очернила по този начин през човек, който не го познава…Филип отговори още след първото повикване. Сякаш беше чакал обаждането й…

- Защо? - промълви Рада и просто не можа повече да продължи…Сълзи от горчивина и обида закапаха по лицето й.

- Защо какво? - Филип докара най-наглата интонация на гласа си и замълча отсреща..

- Защо си му казал това…? То…То не е вярно… Аз толкова те молих, а ти…

- Ти така и не разбра, че имам проблем и че не искам да го правим, защото не мога…

- Но защо не сподели? Можеше да се опитам да ти помогна, да идем на лекар…

- Нямах сили и доверие в теб… Твоята жажда… Твоите непрекъснати опити… Не разбираш ли? Те ме докарваха до лудост…Ходих на лекар сам, без ти да знаеш. Правиха ми какви ли не изследвания и ми казаха, че никога повече няма да мога да правя секс. С никоя…Не, че не опитаха да ме лекуват…Но…никакъв ефект…

- Но защо си казал всички тези лъжи на Росен?

- Че откъде накъде ще си правиш удоволствието с мой приятел, а аз ще стоя отстрани и ще ви ръкопляскам?!? Нямаш никакво право на това! От стотици мъже, точно с моя приятел да се търкаляш в леглото и да си живееш живота!!! Направих каквото можах, за да го откажа от теб и от гнусната ти натура… Върви и си търси жребци по улицата, не между моите приятели от детинство…

Рада просто се свлече до стената на блока и заплака. По пътечката срещу входа се зададе същата бабичка, която преди малко й беше дала информацията къде живее Росен. Тя неодобрително поклати глава и замърмори, докато влачеше крака и дрънкаше с връзка ключове…

- Знаех си, че не е стока тоз… Кой знае как се е изгаврил с момичето…Хей! Я не плачи! Няма мъж, който да го заслужава. Всичките са слабаци. Я ми помогни да кача тези торби до втория етаж и ела да ти направя чай от лайка! Аз съм я брала…Дано се поуспокоиш малко…Мъже…Говеда! Хайде, момиче, не стой като пън!

Рада избърса сълзите и стана. Поопъна смачканата си пола и се усмихна на бабата:

- Дайте торбите! Обичам чай от лайка…

Бабата я погледна през лупите. Огромните й очи примигнаха срещу залязващото слънце и се усмихнаха…

- Колко си хубава! Какво ще кажеш да те запозная с моя син? Сам остана без време, жена му умря от…

Бабата продължи да бърбори, докато водеше Рада по обратния път във входа. Вътре се чуваха обичайните звуци на жилище, където живеят много хора. Някой беше пуснал музика и пееше с пълно гърло с уредбата. „Love is in the air…“ Рада се усмихна и с охота влезе в асансьора след бабата. Трябва да я попита най-после как се казва… Но ще е след малко… Когато стане готов чаят…