АЛО! - Елена Богданова - Влайкова
„Здравей! ”аз исках
да ти кажа...
Дъхът ми спира-
нямам сила.
Ту-ту-тка в
телефонната слушалка.
Да. Теб те няма
.И слава Богу!
По-точно исках
да ти разкажа
за заника замръзнал,
който ме обвързва
с много хора
и една умора.
А в нея, като в блато
подхвърлени от някого
са думите –
все плоски камъчета.
Правят кръг след кръг,
които преминават
един във друг...растат.
Уж нещо означават,
а после падат тежко
на дъното – бездънно.
Щях да хвърля днес
моето камъче
в твоите гладки води.
„ ДА!”, „ Ало, моля!”.
Прекъснах.
Не мога!
Боли!