АЛО! - Елена Богданова - Влайкова

„Здравей! ”аз исках

да ти кажа...

Дъхът ми спира-

нямам сила.

Ту-ту-тка в

телефонната слушалка.

Да. Теб те няма

.И слава Богу!

По-точно исках

да ти разкажа

за заника замръзнал,

който ме обвързва

с много хора

и една умора.

А в нея, като в блато

подхвърлени от някого

са думите –

все плоски камъчета.

Правят кръг след кръг,

които преминават

един във друг...растат.

Уж нещо означават,

а после падат тежко

на дъното – бездънно.

Щях да хвърля днес

моето камъче

в твоите гладки води.

 

„ ДА!”, „ Ало, моля!”.

Прекъснах.

Не мога!

Боли!