Моят любовен роман от начала - Мария Славова

Изпаднах от опакото на края на света.

Тъй както казват поети от Балканите,
приневолен чертаех пътя си
по линеалите на здрачината.

 

Да светя ли?! Мъждеех, пренесъл
оцелялото от бурите
след сприхавите изблици на хорския
нагон да спънеш слепия.

 

Додето в три без десет в ранния следобед
ти не спря в притуления градски кът,
ти го знаеш мястото – до Старите бани,
и не останах насаме с теб.