Любовта, която ни очаква в края на кабела...Един илюзионен свят.

 Когато сме били деца  родителите ни много често са ни казвали, че трябва да сме доволни от това, което имаме. Смятам че, това не е правилно. Не трябва да се задоволяваме с това, което имаме а да се стремим да изпълним целите, които сме си поставили. Всеки трябва да следва своите мечти, не тези на родителите, близки или приятели. Същото важи и за връзките в живота ни, те са въпрос на личен избор. Когато нещо не ни е достигнало  в детството  пренасяме тези проблеми и в отношенията ни с другите, ако не сме се чувствали обичани от родителите ни се страхуваме да не останем изоставени, и сами. Трябва да преодолеем всичко това и да поемем по своя път.

 Все по-често хората търсят любовта в интернет.  С навлизането на новите технологии и особено в тези дни на социална изолация, за да бъде тази връзка пълноценна може би трябва да си зададем въпроса: Какво очаквам от онлайн комуникацията? Нещо сериозно или само секс. Можем да помислим какви качества трябва да притежава нашия партньор, с какво сме склонни да направим компромис и с какво не. Например за мен е важно да е: искрен, да се отнася с уважение към жените, да е по-спокоен тъй като аз съм по-избухлива и т.н. В противен случай рискуваме да останем наранени и разочаровани. Трябва да помислим къде и как се виждаме след 5 години? Ако не го направим любовта ще остане някъде в „края на кабела“. Дали тази онлайн комуникация може да замени истинското общуване? Много по-лесно е в интернет пространството,  там се представяме в най-добрата си светлина, слагаме маски и не показваме истинската си същност. Качваме най-хубавите ни обработени снимки, дори на любими ястия. Лично на мен във фейсбук и инстаграм всичко ми изглежда чудесно. Хората са щастливи, постваме статуси с велики мисли, без да осъзнаваме смисъла им. Можем да изберем прекрасни моменти от живота ни, да ги качим в социалните мрежи, което наистина е хубаво, позитивно но живота не е нито приказка, нито филм и не винаги нещата се получат, както си ги представяме. Описваме в информацията какви сме: пол, възраст, къде и какво сме завършили, религиозни възгледи и т.н. Вместо да се срещаме един с друг, оставаме зад компютъра, лаптопа или телефона. Разкриваме всичко за себе си, а това би трябвало да става постепенно, и така срещите се обезсмислят. Няма как да знаем до колко човека отсреща е честен и реален. Емотиконката от чата не може да се сравни с истинска реакция. Не знаем дали човека, който ни изпраща усмивка се усмихва наистина, дали е тъжен или щастлив. Трябва да сме по-внимателни, да си уредим среща на по-оживено място, както и да не споделяме всичко за себе си. Наивно и глупаво ще бъде да се качим в колата на непознат, или изведнъж да тръгнем с някои в друг или държава нали? Е, същото е и с онлайн запознанствата. Първо трябва да се убедим, че човека с когото общуваме е този за които се представя. За съжаление това е тъмната страна, която крие интернет. Също така да не забравяме, че няма универсална рецепта за да бъде една връзка успешна, най-важното е да не се лъжем, въпреки че в нормалното общуване можем да бъдем заблудени, но тогава виждаме истински емоции, в дадени ситуации. Все по-рядко искаме да общуваме извън този виртуален свят и просто да се отпуснем, и да бъдем себе си. Възможно ли е да бъде любовта истинска, когато е от разстояние? Това по-скоро е една несподелена любов, не можеш да прегърнеш любимия си, което означава че това е един илюзионен свят.

 Когато съм се чувствала самотна и тъжна съм откривала утеха в чата, но дали са ме разбирали, или са ми казвали това, което искам да чуя? Дали не съм изграждала един лъжлив образ на този, който стой отсреща. Намираме някои с които си споделяме, наранен е също като нас, но не бива да забравяме, че когато решим да се видим може да се окаже, че нямаме нищо общо.

 Осъзнавам, че във връзките които съм имала, когато нещо не се получи както искам, прехвърлям вината върху другия. Без да си давам сметка къде съм сгрешила. Това ни е проблема, че не търсим грешките в себе си, не си взимаме поука, а ги повтаряме. При най-малкия проблем или спор, решаваме че е по-добре да се разделим. Не желаем да изслушваме, да приемем чуждото мнение без да налагаме своето. Боим се да се обвържем. Мислим че когато сме с някои проблемите ни изчезват, но това не е така. Не трябва да преставаме да се борим за мечтите и целите си, както и да сме наясно че щастието ни зависи от самите нас. Общуването онлайн не предлага решение на тези проблеми а ги задълбочава, очакванията ни стават още по-големи. Не успяваме да опознаем човека отсреща и да вникнем в същността му, всичко това което пиша е от личен опит. Запознах се с момче, което е дошло по работа във Видин, след това се прибра в София. Започнахме да си пишем. Той ме канеше в дома си. Казваше ми, че иска сериозна връзка, но как беше възможно това, след като не ме познава? Когато си пишехме всичко беше перфектно. Аз реших да отида при него. Той се държеше много мило посрещна ме на гарата с една красива роза, изтъркано, но романтично. Оказа се обаче, че имаме различни виждания. Твърде нерешителен е, а мисля че мъжа трябва да се бори за жената, докато я спечели. Бих искала да съм самостоятелна. Той все още живее с родителите си, и не би напуснал дома си. Просто ме остави да си тръгна, това  означава че не държи достатъчно на мен. Всички трябва да уважаваме и да обичаме родителите си, но мъжа и жената трябва да си имат свой дом, тъй като е трудно да живеят няколко поколения под един покрив. Не трябва да променяме възгледите си, за живота, за да угодим на някои. Повярвайте ми мъж, които иска да бъде с една жена би направил всичко за нея, както и тя за него. Забелязвам че мъжете и жените си разменят ролите. Не се ли превръщаме в тези мъже за които мечтаем? Ние ли искаме много или те не могат да ни дадат нищо? Все още не мога да намеря отговори на тези въпроси. Това е моята история. Оставих се да бъда заблудена, но въпреки всичко не спирам да вярвам, че можем да открием любовта навсякъде около нас , когато най-малко очакваме. За нея няма граници и правила. Без значение че съм на 28 години, предпочитам да съм сама, отколкото с някои които не ме оценява. Много мои връстници се отчайват, ако са не срещнали все още любовта. Женят се набързо само, защото така трябва, а последствията са развод, деца които нямат истинско семейство, отгледани от един родител. Всичко това, само защото ни е страх да не останем сами и избързваме.

 Разбира се, че използването на интернет има и своите плюсове, стига да знаем как да го използваме, да умеем да отсяваме информацията. Много е лесно да публикуваме каквото и да било без да е вярно. Мисълта на Йив: „ Любовта е сляпа и може да превземе ума ви. Това което мислите, че е любов, всъщност не е. Разширете ума си“, е много вярна, защото когато обичаме си затваряме очите за много неща, оставяме да ни манипулират и лъжат. Може би, идеализираме, някои които не заслужава и това всъщност не е любов, а само навик и нужда да имаме някои до себе си. Разширяването на ума в 21 век е напълно възможно. Можем да си пишем и да провеждаме видео разговори с хора от други националности и държави, стига да владеем чужди езици. Научаваме за традициите на останалите култури, и така обогатяваме знанията си, а и можем да открием любовта на живота ни. Как ще използваме виртуалния свят и как ще подредим живота си е наше решение.

 Едно време, когато технологиите не бяха толкова напреднали имахме истинско детство. Живеех на село. Имахме градина със зеленчуци, лозе. От сутрин до вечер си играехме на вън, прибирахме се само за да обядваме, прекарвахме часове в разговори, до късни вечери. Да разговори, нещо което сега ни липсва. Не съм живяла в лукс, но бях щастлива. Лукс в днешно време е да е имаш с кои да се разбираш. Нямахме нито лаптопи, нито телефони. Тогава хората бяха истински, а отношенията трайни. Когато баща ми е бил войник с майка ми са си писали писма и ги  събираха в една кутия, те продължават да са заедно след толкова години . Написаното на хартия е много по стойностно от написаното в чата, тъй като не може да бъде изтрито. Сигурно живея в спомени и съм мечтателка. Вярвам че все още съществуват тези хора от това минало време. Трябва да излезем на вън и просто да живеем. Искам ми се да се разхождам в гората и да прекарам време без интернет, далеч от така наречената цивилизация.