ИГРА БЕЗ ПРАВИЛА - Дани делНико

Когато Вероника се прибра, Камелия я очакваше с новата си книжка с приказки. Рони се сгуши до нея, за да ѝ прочете „Снежната кралица“. Това беше една от любимите ѝ приказки, но сега, четейки, Рони имаше чувството, че четеше за себе си и за Огнян. Историята на Андерсен за Кай и Герда ѝ бе до болка позната. Възможно ли беше все още да летят из въздуха късчета от онова дяволско огледало  и подобни стъкълца да са попаднали в очите и сърцето на любимия ѝ мъж? Защото от известно време той я виждаше като в криво огледало, а сърцето му се бе превърнало в буца лед…

Колко силна беше любовта на Герда! Малкото момиче не се умори, не се отчая и не намери покой, докато не откри своя любим приятел и докато не го спаси от Снежната кралица! Беше ли и нейната любов достатъчно силна, въпреки неговата явна неприязън, да последва любимия си чак до края на надеждата, до ръба на отчаянието – до кралството на Снежната царица? Беше ли вярата ѝ в любовта толкова непоклатима, че да успее да развали магията, която го държеше в плен и щеше ли да може обичта ѝ да стопли самотното му, вледенено сърце? Малката Герда не се отчая, не се отказа и успя, значи и за Рони има надежда!

Да, тя бе убедена, че не трябва да изоставя Оги сам в това изпитание. Нали приятелите са като ангелите, които ни пазят и помагат, не само, когато ние ги потърсим, но и когато имаме най-голяма нужда от помощ, а дори не го осъзнаваме! И всъщност – Венера ли беше Снежната кралица?

Рони зави спящото си момиченце и отвори компютъра си. Беше си наумила нещо от известно време и трябваше да направи своето проучване. Написа в търсачката името на Венера Велкова и на никовете, които знаеше, че използва. Търсенето не се оказа напразно – и във виртуалния свят следите остават – Рони откри интересни неща, които ѝ отвориха очите за истинския мотив на студентката.

Въпросът беше – да се опита ли да каже всичко на Огнян? Защото той трябваше да узнае истината. Дори да не се вслуша днес, утре може би все пак ще има „едно наум“ и ще е по-предпазлив. До тази нощ Рони не разбираше защо им го бяха причинили, какво щяха да спечелят Венера и Роки, разбивайки щастието им и дори живота им… Една безсънна нощ на сърфиране из интернет ѝ даде този отговор.

Младата жена реши да направи пореден опит, за да предупреди колегата си: "По-лошо от това не може да стане!“ – каза си тя,  влезе в пощата си и му написа:

        „ Здравей Оги,

Трудно ми е да ти пиша след промяната на твоето отношение през последния месец… Наистина не разбирам защо се настрои срещу мен, какво си мислиш, че съм ти причинила? Поне това ми кажи, защото сърцето ми и съвестта ми към теб са чисти и не разбирам, откъде се появи тази неприязън. Не искаш дори да ме изслушаш, но може би ще прочетеш писмото ми, защото имам доказателства, че съм била права за това, в което се съмнявах - че всичко, което ми причиниха е било заради теб.

Признавам, че тя има много качества, достойни за възхищение, но има и други достойни за порицание и осъждане... Не е почтено да си служиш с низост, с коварство и с подлост, само за да изпълниш прищевките си, разбивайки живота на другите... Тази нощ реших да потърся доказателства из интернет и се натъкнах на много интересни факти...

Най – интересното – във форум по астрология:

 

„Здравейте! Нужна ми е малко помощ! Току що се регистрирах, понеже имам едно наистина голямо питане. Ужасно съм влюбена в мъж, със 17 години по-голям от мен. Аз съм зодия Лъв с асцендент Скорпион, той е зодия Скорпион с асцендент Рак. Има ли шанс да се получи нещо между нас? Знам, че и той е влюбен в мен, но още не го осъзнава. Ако се налага ще дам точни дати и място на раждане на двамата. Благодаря предварително! Моля ви, отговорете ми веднага – спешно е!”

 

Не съм си го измислила – пращам ти линк – провери го. Документирано е черно на бяло. Само където не е написала имената и адресите ви… Това наистина ме порази, защото пред мен тя винаги е казвала, че ти си този, която е увлечен по нея, този, който постоянно я търси, който ѝ пише и ѝ се обажда, този, който дори я преследва! А за себе си споделяше, че не се интересува от теб и не знае как да спре домогванията ти.

Пращам ти още няколко линка. Ето тук, сама описва себе си:

 "Дали съм злобна? - Дааа...

Кого мразя? – Преподавателката си…

Какво обичам? – Да побеждавам!

Съсипвам ли враговете си? - Задължително!

 

А тук:

„Ако го харесвам  - то си е мое!

Ако мога да си го взема, то си е мое!

Ако е твое и аз ти го открадна, значи е мое!

Ако мислиш, че нещо не е мое, ГРЕШИШ всичко е мое!"

 

Регистрирала се е в почти всички сайтове за запознанства - не може да има грешка, защото си е сложила и снимки – някои са доста неприлични, за съжаление. 

Но не е само това. Преди да напусна, се опитах да поговоря с теб, защото получих заплахи – анонимно писмо и имейл. Не бяха подписани, но без съмнение са от нея.

Единственото ѝ извинение може да бъдат  младостта ѝ и неопитността ѝ.

            Надявам се, да не ми се разсърдиш за това писмо, защото истината най-после излезе наяве и исках да я споделя с теб. Отговорът на основния въпрос: "Защо ни го причиниха?" се оказа, че е: „Защото тя е решила да те спечели, отстранявайки мен… „

 

Рони прегледа набързо писмото, за евентуални грешки и натисна „изпрати“.

После се опита да поспи, защото новият ден вече наближаваше.

 

На следващият ден мислите и чувствата ѝ около новите разкрития продължаваха да бушуват в нея. Тя се опитваше да се разсейва с къщна работа и занимания с Камелия, нокъсно вечерта не се стърпя и написа послепис:

 

P.S.

Ето какво се е случило, според мен, (като в детективските романи):

Моята грешка беше, че бях споделила с Венера, че има един специален, прекрасен и невероятен човек в живота ми и начинът, по който съм ѝ говорела за теб, явно е провокирал любопитството ѝ и е събудил пожеланието ѝ, вследствие на вече породена завист и съперничество – нашите отношения си имат предистория… Един ден тя многозначително ми заяви, че знае кой е този човек и от тогава започнаха атаките и тормоза.

 

Познавам я от тригодишна. Това момиче е свикнало да му бъдат задоволявани всички капризи и прищевки, също така в нея е силен нагонът да притежава всичко, което си хареса.

 

„Ако го харесвам, то си е мое !”

 

Също така:      „Ако е твое и аз ти го открадна, значи е мое ! „    

 

От тези ключови фрази тръгва всичко. Първо се опита да разклати доверието ми към теб с различни подхвърляния от рода на това, че се говорело, че всъщност си гей, (това беше първото, което ми каза, но понеже не сполучи с тази клевета, премина към нови) (между другото не се говорят такива неща за теб – само тя ги говори, съжалявам, че трябваше да го напиша).

  После ми подхвърли как ти си споделял с Роки за нея и само за нея му говориш, колко я харесваш и ѝ се възхищаваш и други подобни … Роки го потвърди. Знаеш ли, когато различни хора непрекъснато ти повтарят едно и също, колкото  и да не искаш да им вярваш, те все пак ти нанасят някакви поражения. Знаеш ли, какъв кошмар беше – в мига, в който седнех на компютъра, тя се включваше и започваше да ми пише. Чудех се, това момиче няма ли си друга работа? Често ми казваше, че си пише и с двама ни едновременно – и така до късно през нощта. Обикновено така завърташе нещата, че разговорите ни се въртяха предимно около теб и през цялото време ми се правеше на близка приятелка...

Удивително добре умее да ти влиза под кожата, нали? Затова не мога да те съдя и така добре те разбирам…. И на мен, както и на теб ми се иска да запазя мнението си за нея чисто… но „когато фактите говорят ...”

Тя представи всичко така, че сега всички – и преподаватели и студенти говорели за мен, че съм те преследвала… и наистина как съм щяла да ходя на работа – първо ти ме мразиш и съм ти неприятна, второ, всички вече знаели за мен и теб и щели да говорят зад гърба ми….

Тогава ти звънях, но ти си изключи телефоните.

Разбрах, че и Роки е замесен и му се обадих, а той потвърди думите на Венера, макар и не толкова крайно… 

Спряха се за около седмица, но после всичко започна с нова сила, още по-ужасно…. Представяха нещата така, че сякаш ми предават твоите думи – защото ти е неприятно да говориш с мен…. Чрез съобщения, по телефона и в лични срещи…. Звъни единия, малко по-късно и другия и ми казват едно и също нещо, което бил си казал за мен. Предполагам, дори нямаш представа за какво става дума, но техните думи все още са като жива рана в мен, защото дори не знам дали ми вярваш, че са ме подлагали на подобен тормоз, който се засилваше от факта, че и ти се държеше студено с мен, сякаш е вярно, това което ми говореха… Нямам представа какво са ти казвали на теб.

Не знам дали ще ми повярваш, но се е случвало пред нея да плача, а тя да повтаря с някаква наслада:  Мрази те!  Проумей го най-после – той те мрази! Неприятна си му! Не иска да те вижда! Не иска да говори с теб! Спри да се излагаш повече!   И т.н.”  Ето това не знам дали ще мога да ѝ простя  - удоволствието, което изпитваше, когато ме виждаше да плача и страдам…

 

„Съсипвам ли враговете си? - Задължително! „

 

Явно е, че ме е приела за свой враг по пътя си към теб и се е постарала да направи всичко възможно, за да ме съсипе и унищожи….

 

Знаеш ли колко ме болеше, когато ви виждах да си говорите, как тя беше до теб, а аз не смеех дори да те доближа…. И как бих посмяла когато часове преди това, те са ме разкъсвали с думите си…. Просто стоях настрани, а всичко в мен плачеше… и да – усещах тържестуващия ѝ поглед, който сякаш ми казваше: „Ето, виждаш ли колко сме близки, а теб дори не те поглежда!”       

Затова се чувствам  зле, всеки път, когато ви видя заедно...

"Дали съм злобна??? - Даа...”  – ето, тя сама го потвърждава – какво по-голямо доказателство?

В Библията се казва, че Бог изважда наяве тайните намерения и помисли на човека (не цитирам точно). Снощи се помолих, ако има нещо разобличаващо я в интернет – да го открия. И така открих никовете, под които пише и този въпрос във форума, където си казва всичко.

„Има ли шанс да се получи нещо между нас?”  - този въпрос подсказва, че всичко при нея е осъзнато и пресметнато, не е в сферата на мечтите и фантазиите, а на реалното действие…. Тя се чувства равна на теб и дори разполага с лични твои данни. Не се занимавам със зодии, но проверих, че за да изчисли, че си „ с асцендент Рак” – трябва да знае мястото и часа на раждането ти, например…

Наистина се удивявам на таланта ѝ така умело да манипулира хората, да предвижда събитията, да създава ситуациите ….

Ако ти наистина вярваш  безрезервно на тази студентка, както твърдят тя и Роки -  това значи, че не вярваш на нито една моя дума – взаимноизключващо се е, нали?

Пиши ми или говори с мен, моля те! И според мен, запази привидно добри отношения с нея, защото ме е страх какво още може да се роди от подобно съзнание и психика като нейните...”

Рони, беше под твърде голям стресна последък, за да прецени дали постъпва правилно, или ще настрои още повече Чавдаров срещу себе си, но поне се освободи донякъде от огромната тежест в сърцето си.

Заспа с облекчение, като човек извършил тежка и неприятна, но необходима работа.  На сутринта отвори пощата си – нямаше отговор на писмата ѝ, но тя и не очакваше такъв. Може би изобщо не си бе направил труда да ги прочете...!

Добре, че напусна. Трябваше да замине някъде далече, далеч, за да забрави болката. Младата доцентка отвори имейла от Варненския Свободен Университет и изпрати утвърдителен отговор. Да, тя прие работата. В близост имаше имот, където можеше да живее. Бени имаше вила на брега на морето, в близост до ВСУ, която използваше само за кратко през лятото. Когато ѝ спомена за това предложение на Университета, приятелката ѝ веднага, с щедро сърце я убеди да се нанесе във вилата.

Мястото беше свободно от следващия семестър, дотогава имаше около два месеца, така че Рони имаше прекрасната възможност да отдели време за себе си, за размислите си и за детето си. Имаше достатъчно време да съберат багажа си и да се преместят. Със всичко това щяха да се заемат след празниците. Сега ѝ предстоеше да прекара един спокоен месец у дома с любимите си хора.

Тя се наметна с топлата си жилетка, премести се по-близо до камината и се размечта за морето. Не беше го посещавала през зимата... Какво ли очарование криеше студеното зимно море? Опита се да си представи цвета му. Любимият ѝ син цвят може би през зимата е стоманеносив и студен... Това ѝ напомни за очите на Огнян – така я гледаше той през последните седмици…   и неволни сълзи навлажниха очите ѝ.

Как нежносиньото в тях, се бе превърнало в леденосиво сега, което я пронизваше като острие? Той дали си даваше сметка колко я бе наранил и дали беше разбрал за напускането ѝ? Дали колегата ѝ осъзнаваше, че той е причината за това крайно решение?

Как ли се е почувствал – дали е изпитал болка, както я болеше и нея – едва ли, най-вероятно му е олекнало и дори се е зарадвал… Какво обръща любовта в ненавист, в безразличие, дори в презрение? Има ли път назад? Как да си върне благоволението на някого, с когото дори не може да поговори?

Не трябваше да се терзае повече! Може би един ден Оги ще разбере, ще узрее за истината.  Рано или късно – ще дойде Видовден!

Рони отново насочи мислите си към новото, което предстоеше. Какво друго ѝ беше необходимо – безкрайното спокойствие на морето – на което можеше да се любува от верандата на новия си дом, нова работа, нови колеги и студенти, нова обстановка и нови предизвикателства, не се ли откриваха наистина вълнуващи възможности пред нея?

            За първи от толкова време Рони спа спокойно – сигурен знак, че беше взела правилното решение. Сутринта, с чаша ароматен билков чай с мед и резенче лимон, Рони се опита да почете, но неспокойните ѝ мисли все още не я оставяха на мира и тя отвори лаптопа си. Прииска ѝ се да разгледа социалния профил на Венера и да научи повече за това момиче.

На седмица Вени качваше поне по няколко снимки и селфита, всички с интересни и откровено нарцистични названия: „Лунната принцеса“, „Слънчево зайче“, „Сладко буболече“, „Богиня на любовта“, „Кралица на нощта“,  „Спящата красавица“, „Снежна фея“, „Мис Лято“, „Плажно жабче”…. и безброй подобни самовлюбени самоопределения.

Нещо я жегна и Рони превъртя отново снимките. Погледът ѝ бе прикован от една, на която Венера позираше в ретро облекло – пищна червена рокля, със златисто ветрило и шапка с щраусови пера. Тази снимка бе с надслова „Богинята на любовта“. Защо ѝ се стори познато? Сякаш някаква мисъл премина през нея, но толкова бързо, че младата жена не успя да я улови.

После попадна на статус: „Шокирана съм, че моето красиво и уникално име – името на Богинята на Любовта, се е появило като заглавие на чалга песен! Ужас!“

„Богиня на любовта“, „Лунната принцеса“ , „Сладко буболече“ - да, това бяха никовете на тайнствената любовница на покойния ѝ съпруг! Възможно ли беше Венера да е била тази, заради която съпругът ѝ поиска да сложи край на брака им? Тя е завършила Езиковата гимназия, където последно работеше и Дими.  Много негови колеги и ученици дойдоха на погребението му, но тя не бе сред тях.

Спомни си, че при едно от гостуванията си в дома им ѝ беше подхвърлила, че Дими е имал връзка със своя ученичка – може би е говорела за себе си!

Интересна последователност – и едва ли е случайна – като дете искаше баща ѝ за свой баща, като девойка е съблазнила съпруга ѝ, а сега, като млада жена, прави всичко възможно да отнеме любимия ѝ…

Дали би могла да открие още доказателства, че точно Венера е била тайнствената любовница на Димитър?

Може би Колина знаеше нещо?  Късно вечерта пристигна така чаканият отговор.

„Здравейте, доц. Милова,

Съжалявам, че точно аз трябва да Ви го съобщя, но всеки заслужава да знае истината. Венера наистина ходеше със съпруга Ви. Всичко започна, когато тя беше в десети клас и продължи до средата на дванадесети – когато той почина. Тя не се криеше от мен. Дори постоянно ме караше да я прикривам пред нашите, въпреки че бях още дете. И тогава, както и сега, имах страх от нея. Инструктираше ме какво точно да казвам на родителите ни, за да не заподозрат нещо. И преди се беше случвало. Не знам защо, но винаги е залитала по много по-възрастни мъже. Вашият съпруг не ѝ беше първият, нито остана последният. Но тогава много се хвалеше с това, че е успяла да „свали даскал“.

Не знам всички подробности, но е започнало на 14ти февруари, на Деня на влюбените. Тя е нагласила така нещата, че двамата са се оказали сами, заключени в квартирата на едно момче - Петьо, на което той е давал уроци. Беше много доволна от себе си, че е успяла да измисли подобен план и да убеди този Петьо да излезе и да ги заключи двамата сами, уж по невнимание. Призна си, че ѝ се е наложило да му плати за услугата. Останали са заключени няколко часа и оттогава се е започнало.

Съпругът ви, първо се притеснил от това, че тя е непълнолетна, но накрая не могъл да ѝ устои. Хвалеше се, че направо бил луд по нея. Купувал ѝ всякакви подаръци, водел я по хотели и тайни местенца. Много се дразнеше от това, че той я криел от всички. Постоянно го изнудваше да се разведе с  Вас. Много пъти пред мен е говорила по телефона с него и съм чувала какво ли не... Хвалеше се, че бил ѝ обещал, когато тя завърши, да обявят връзката си и да заминат заедно. Тя имаше планове да учи в чужбина и казваше, че той ще я последва.

Съжалявам, че от мен трябваше да го чуете, но ако бях на Вашето място и аз щях да искам да знам истината.

Сега направо е обсебена от д-р Чавдаров… Казва, че той е сродната ѝ душа, че са родени един за друг, че и той е много влюбен в нея, но се бори с чувствата си, защото ѝ е преподавател и защото имат голяма възрастова разлика.  Тя ми каза, че Вие също сте влюбена в него, затова се налагало … да Ви отстрани от пътя си.(пазете се от нея!)

От няколко месеца само за Огнян Чавдаров слушам. Постоянно се обажда или си пише с един асистент – Роки, който му бил съквартирант и който май не е много наред. Прави му се на близка приятелка и постоянно го разпитва за Оги ( тя го нарича така), какво харесва, къде обича да ходи, какво прави и т.н. Нон стоп си говорят или си пишат и се наговарят разни неща. Наскоро я чух как го наговаря да Ви злепоставят пред д-р Чавдаров. Тя го инструктираше точно какво да му каже. Трябва да знаете, че тя много често действа чрез други хора.  Просто си измисля нещо за някой и започва да го разпространява, уж, че го е чула отнякъде. Така е пускала слухове за доста нейни приятелки или познати. После изпитва някаква извратена радост, когато се разчуе клеветата. Била съм свидетел на доста такива случки. Прави го за отмъщение, или просто за забавление.

Съжалявам, че Ви пиша подобни гадости, но не мога повече да мълча и да я прикривам! Иска ми се да я разоблича за всичките ѝ лъжи, за всичко каквото е правила, но родителите ни, няма да ми повярват! Те постоянно ми я дават за пример. В техните очи тя е перфектна! Надявам се, поне Вие ми вярвате.

Пазете се от нея, защото е зла и отмъстителна!  Ако разбере, че знаете истината, може да Ви навреди. Ако ѝ споменете, че съм я издала – направо ще ме убие… Не знам кога ще свърши този ужас, не издържам повече...

P.S.  Онзи ден не се стърпя и ми се похвали, че преди седмица тайно е пуснала змия в стаята Ви, а после е успяла да убеди Чавдаров, че Вие сама сте си я пуснали, за да го накарате да Ви спасява!  Добре, че не сте пострадала. Тя е истинската змия, но не знам как да я спрем! Пазете се от нея и моля, не ме издавайте!”

 

Тук писмото свършваше. Рони бе като зашеметена … Възможно ли беше да е истина? Но вероятно е, защото всичко си дойде на мястото и получи логично обяснение…  Значи и змията е дошла от нея… Що за същество е Венера?  Явно с Роки са в комбина, в общ заговор срещу нея и Огнян! Но Оги…,  как  е допуснал така да бъде манипулиран и заблуждаван? Да, той наистина едва я познаваше, а онези двамата са се наговаряли и поотделно са му говорили едни и същи неща, за да се подведе по пъкления им заговор… Какви ли слухове Венера е разпространявала за нея?

Спомни си съня си за змията – Венера беше в главата ѝ, а Росен – в туловището ѝ!  Навреме  бе получила свише предупреждение, чрез този сън, но Оги… Той дори не осъзнаваше какво точно се случва и в каква опасност е! Имаше ли право да го изостави в подобно неведение? 

Какво повече би изгубила, ако му напише още един имейл. Нямаше какво да губи. Едва ли той щеше да се изпълни с по-силна ненавист… Рони отвори имейла си и му преразказа второто писмо на Колина, без обаче, да намесва името на момичето. Беше длъжна да предупреди Огнян, въпреки, че той едва ли щеше да ѝ повярва, ако евентуално прочетеше писмото…

За нейна изненада почти веднага се върна отговор, че писмото не е доставено, защото имейлът ѝ е блокиран. Това беше нов удар за младата жена, но тя реши, че няма да го приема лично и отново му изпрати писмото, този път от служебния си имейл.

 

                           ***

Огнян Чавдаров след днешните лекции, отново се почувства обезсилен и набързо се прибра. Усети внезапен пристъп на глад и тихо влезе в кухнята, за да хапне нещо. Вратата на Роки, която беше в съседство, бе открехната и той неволно дочу разговор:

-          Да бе, майна – ние сме върхът! Напуснала е! Вярно ти казвам! Ха-ха-ха – вече не я мисли, без друго той скоро не я е споменавал! Милова вече е бита карта. Ха-ха, какво ти се счу  - „убита“! Ха- ха, може и така да се каже - убита и принесена в жертва! Ми да, повече няма да чуем нищо за нея! Споко – вече моеш да си бичиш айляк като хората! Той е само твой! Е -хе-хе – даже има рима! Ти си на ход сега – „итс юър търн“, тъй да се каже!

 

Сякаш светкавица проряза ума на Огнян. Той още осмисляше това, което чуваше със собствените си уши! Оттатък Роки продължаваше да се хили като луд и да бръщолеви:

-  И още си чакам обещанието, бебче – имахме си уговорка с теб! Ти си получи своето, сега аз си искам моето – ще ти хареса, да знаеш: „с батко – винаги е сладко!“ – и Роки перверзно се изхили. – Бай – бай, малката!

 

            Чавдаров се облегна назад на стената и пое дълбоко въздух, после не се сдържа и разтвори широко вратата на съквартиранта си. Роки тъкмо оставяше телефона си и самодоволната му усмивка още не се беше изтрила от лицето му.

-          А, Оги, кога си дойде, не съм те чул! – смотолеви стреснато той, като същевременно се опитваше да прочете по изражението му, дали Чавдаров е дочул нещо от разговора.

-          Извинявай, ще ми обясниш ли с кого говореше? – с глух глас попита Огнян.

-          Ама нищо няма! Ние с Вени така си говорим – Какво, защо ме гледаш тъй, не се ядосвай де, нищо не е станало! Добре, добре, ще ти кажа всичко, само се успокой, нищо не е станало, бе брат!

 

Роки не беше виждал Чавдаров в такова състояние. Нямаше и следа от така при същите му спокойствие и хладнокръвие. Съквартирантът му го гледаше напрегнато, настоятелно и твърдо.

-          Слушам! – стресна го отново резкият му тон.

-           

От малко объркания разказ на асистента, Чавдаров разбра, че Роки отдавна бил безнадеждно хлътнал по Венера и се опитвал да ѝ се натегне. А за Милова – това си било някаква тяхна стара вражда между двете – заради параноите на Вера. Милова отдавна злобеела, завиждала и ревнувала от Вени, още преди години си била внушила, че Вени има връзка със съпруга ѝ, на когото била ученичка, а сега си въобразила, че Вени има връзка и с Огнян. Абе, луда жена! Постоянно я тормозела и заплашвала. Бедното момиче, вече сънувало кошмари заради нея и много ѝ е олекнало, когато научила, че Вероника напуснала.

Но се говорело, че всъщност са я уволнили, защото не се справяла добре с работата и е тормозела и други студентки, дори имало подадени сигнали и жалби срещу нея. Да ходела да се лекува, вместо така да се излага пред всички…

Тирадата на Росен, изглеждаше да е безкрайна, но Оги беше твърде обезсилен, за да продължи да го слуша. Той вдигна ръка, сякаш да се защити от злостния порой от думи и даде знак на съквартиранта си да спре тези нестихващи нападки и обвинения срещу Рони. Почувства се тотално объркан – вече не знаеше на кого и на какво да вярва.

Доктор Чавдаров беше изключително умен и прозорлив, що се отнасяше до сферата на научните познания. В областта на човешките взаимоотношения беше почтен и праволинеен мъж и понеже всеки съди за другите по себе си, той не можеше да допусне, че е възможно, в подобна степен, безочливо да се лъже, клевети и очерня невинен човек.

Силна болка прониза сърцето му при споменаване името на Вероника и без да се задълбочава в явното несъответствие на това, което неволно дочу и обясненията на съквартиранта си, той се оттегли в стаята си объркан и сломен. Чувстваше се на ръба на силите си. Имаше нужда да остане сам.

Тази жена беше най-невероятното нещо, което се беше случвало в живота му, но той беше твърде горд, за да си го признае. Да признае  грешките си и да се смири, за да ѝ поиска прошка. Да поговори с нея и да ѝ даде шанс да изяснят недоразуменията… Тази жена едновременно го подлудяваше и вдъхновяваше, извисяваше и унищожаваше…

За Чавдаров хората бяха като книги – някои, като такива, които само разлистваш и нямаш желание да четеш. Други като книги, веднъж прочетени и оставени, без да изпитваш необходимост да посегнеш втори път към тях, но имаше и такива редки хора, като стойностните книги – към които се връщаш многократно и постоянно нещо в тях те провокира, нещо те изненадва и обогатява и можеш да ги четеш с наслада отново и отново, откривайки нови истини за себе си. Вероника беше от този тип хора… Тя бе като увлекателна книга, която някой му открадна, малко след завръзката. Рони му се изплъзваше за втори път и той ѝ бе ядосан и заради това. Как можа да тя напусне работата си?

Огнян Чавдаров не беше на себе си от доста дни. Вече всичко му дойде в повече. Той отвори ноутбука си и видя, че има ново писмо от Рони. Този път от служебния ѝ имейл. Преди няколко дни получи две налудничави писма, които бегло прегледа, а после изтри и блокира имейла ѝ. Не искаше повече да го занимават с тази история, но не се почувства по-добре от това.

Какво искаше Вероника от него? Вече не бяха колеги – тя сама реши така. Защо още го притесняваше!? Искаше да я забрави, опитваше се повече да не мисли за нея. Но понякога чувствата са като огън – колкото повече се опитваме да ги задушим, толкова по-силно се разпалват те и ни задушават или изгарят от вътре ...

Поколеба се, но любопитството му надделя и той отвори имейла, като си обеща, че само ще му хвърли един бегъл поглед, но се зачете.

„Здравей Оги,

Знаеш ли, хората си мислят, че противоположното на любовта е омразата, но всъщност не е. Омразата е все пак някакво чувство. Противоположното на любовта е безразличието, отсъствието на всяко чувство. Няма живот в безразличието.  С омраза не можеш да убиеш човек, но с безразличие можеш! Тоталното отсъствие на всяко чувство, подобно на твоето: „не ме интересува“, „остави ме на мира“, „така ти се е сторило“, „ ние не сме приятели“… Помниш ли веднъж дори ми каза: „Между нас трябва да има дистанция“… Може да бъдеш спокоен вече – ще бъда далеч от теб и дистанцията между нас ще е от стотици километри, но сърцето ми винаги ще се тревожи за теб.

Помни, че не си сам. Понякога Бог ни праща трудности, изпитания и болести, за да ни провери и изчисти. Никое изпитание не ни е постигнало, без да ни се даде и силата да го превъзмогнем, а също и изходен път. Понякога тази сила може да ни я даде и приятел. Нали знаеш, че приятелите са като ангели, изпратени от Небето в труден за нас час….

Не мога да замина без да те предупредя да внимаваш. Не мога да разбера тази нейна граничеща с наглост безочливост, след всичко, което ни причини, тя се държи сякаш нищо не е случило. Но всичко се записва някъде и има възмездие за всяко разбито сърце… Никой не може безнаказано да унищожава нечий чужд живот…

            Дори някой ден да успея да ѝ простя, не бих могла да забравя.  Не знам благословия ли е това, или проклятие, че никога нищо не забравям.

            Пиша ти, защото научих някои нови неща за Венера…“

Огнян прекъсна четенето. Стана да си налее питие и се поколеба. „Само немият не може да се оправдава“ – спомни си една приказка на дядо си.

Беше време да се сложи край на това - да го третират като герой в някой мелодраматичен сериал. Време беше да спре да мисли и за Вероника, и за Венера.

„Когато една вода се размъти, трябва да се отдръпнеш и да я оставиш на спокойствие, за да се избистри и тогава ясно ще можеш да видиш как стоят нещата.“ – тази мъдрост също я помнеше от дядо си Слави и беше дошло времето да я приложи.

Без да дочете писмото, той решително го изтри и блокира и този имейл. Не искаше повече никой да му обърква мислите – нито Вероника, нито Венера. Това вмешателство трябваше да спре! Венера съвсем бе игнорирала така необходимата дистанция и трябваше да ѝ се напомни къде ѝ е мястото, а Вероника бе стигнала обидно далеч в загрижеността си. Той не желаеше повече никой да го безпокои, по никакъв начин. Трябваше му време и спокойствие, за да възвърне душевното си равновесие.

Огнян закопча догоре якето си и излезе. Наближаваше полунощ. Студената зимна вечер може би щеше да му помогне да проясни мислите си и той закрачи безцелно из града. Беше толкова пусто из улиците на сънния град. Чувстваше се незначителен и изгубен. Взираше се в светещите прозорци и си мислеше за хората там – щастливи семейства, или самотни души, но всички приютени в светлината и топлината на дома си. Само той – един нощен скитник, без дом и без покой, без уют и без щастие, броди сам, обвит във воала на нощта и иска да забрави, и да бъде забравен от всички…

Прибра се час и половина по-късно, почти вкочанен, но твърдо решен да следва своя план. Взе си горещ душ, повтаряйки си като мантра: „Трябва да я забравя! Трябва да я забравя! Трябва да я забравя!”