Виртуално-фатално - Любов Алипоева

Забрави' тези думи наивни!
Аз, от глупост ги писах ...нарочно.
Като песен среднощно приспивна,
като някаква близост...порочна.
Имах време, но нямах надежда.
А и ти се подлъга чаровно...
Да те вплитам, със тънката прежда,
във безумие, ужким любовно.
Аз съм грях! А пък ти си причина,
за една виртуална заблуда..
Разбери - ние вече сме минало,
във измислена жажда за чудо.
Няма памет за тъжни глаголи.
И онез многоточия...бавни.
Забрави' всичко! Волю-неволю...
Беше моята лудост коварна.
Аз излизам сега от сюжета.
Тази приказка беше фалшива.
В този свят, сътворен от клишета...
Слагам точка!
И всичко изтривам!