К А З У С - Таня Георгиева

  За дъното  знаех  много малко.

  Нищо,че там си пребивавам от  известно време.

  Алкохола  ми помага,  количествата.

  Искам да спра, а не мога.

  Ходих  на църква, после стоях на колене до премаляване  пред  една  малка  икона на света Марина в спалнята.

  Мъчителната  жажда  ме изкушава неистово.Ръцете ми се разтреперват, сърцето пропуска тактове, цветовете се преливат.

 Тогава отново нарушавам всичките си обещания.

 Купувам си нова бутилка.

 Отварям...Пия.

 Отпуска ме.Отпуска...

 Нирвана, в смисъл мога да си повярвам и взема решение за...за какво!!?

 

В някакво подобно агрегатно състояние, смес от самосъжаление  и приповдигнатост  ровя из нета  и откривам  сайт на  „Анонимни  алкохолици“. Чета дрипави истории представяни като апокалипсиси. Включвам се: „ Преди четири  месеца катастрофирахме с приятеля ми.Той не оцеля, а  мен  ме  кърпиха...  лепиха и превързваха доста.“

Изобщо  не е някаква помитаща история, знам  го, дори и глупостта  да си търся  отдушник  точно в такъв сайт си е напълно логичен,  обаче  тогава не предполагах какво ще ми се случи  в резултат  на  откровенията.

 

Няколко дни по-късно умът ми отново кръжи произволно, сърцето побеснява от бързане и има само един начин да го спра.

Забравям за идиотските си намерения.

Просто пия... Лечебно.

И всичко си идва на мястото.

Мразя се ужасно, срам ме е от себе си, така искам да умра.

Безцелно  включвам  лаптопа. Да де,търся  моите хора... ананимните! Да ги чуя какво правят.

Имам няколко съобщения,еднакво блудкави с призиви да не спирам, да не се предавам,  да преобърна...  и бля-бля, а  един се е изтипосал с цели  четири коментара!  И той дръкало, като останалите,  обаче между другото е използвал  странна реплика:  „ Казусът  ти, Аня, е слооожен, но не е  неразрешим!“ 

 Ха!

Много  отдавна, изобщо съм забравила от кога не бях  разтягала  устни за усмивка. Дори си позволявам да пратя един лайк, мярвам и  името на изпращача, Дарил, трябва да е псевдоним или... кой го знае пък тоя!

Бутилката ми е почти празна.Минава единайсет, но денонощния магазин е на две преки.

Късно е за размисли, просто се обличам, утре ще давам други обещания, сега съм  жадна.

 

Като се замисля, не си спомням да съм си давала телефония номер на Дарил. Просто той  след няколко дни ми позвъни, обясни ми, че ме знае от  „ Анонимните...“, имал малко свободно време...  само да ме чуе...  ако съм заета на мига ще затвори... иии...

Рязко натискам червената слушалка.Със сигурност този плътен баритон е харесван от много жени, аз обаче точно в този момент имам други грижи. Вие ми се свят, гадно ми е макс и ... знам какво ще последва!

На следващия ден Дарил звъни  отново, говори  напълно  непринудено, сякаш не съм го отсвирила предния ден.

-          Ааа, здрасти, имам толкова много работа, но отведнъж ми се доприказва с някой, дето е извън мармалада в офиса...Такава е скука!

Мълча естествено, около мен си е също мармалад,  ако имаш въображение и за скучно можеш да го пишеш.

-          Уф, не ти се оплаквам, супер съм си... – изчаква да кажа нещо – Да не те притеснявам?

 Абе,  успя да ми  прикове вниманието,дори да ме разговори успя, а  винаги съм се мислела за дръпната и недоверчива.

...Общо взето  горе-доло  месец, после прумях!, Дарил ми звънеше  винаги след обяд, между два и три? Задължително  се интересуваше първо:  дали съм свободна, имам ли нужда от нещо, как ми е минал деня...После  вмъкваше някой нов виц или злободневен  каламбур, чакаше да коментирам, за да имаме база за спор или съюз. Получаваше се.Харесваше ми.

 

Веднъж  докато се размотавах и държах под око телефона дали ще ме извика – почистих апартамента. Изринах няколко чанти с празни бутилки, огромна връзка вестници, брошури и непотребни опаковки, подредих хладилника  и, о чудеса!, прииска ми се да сготвя?

Нещо лесно, нещо за двама.

А после бих могла да поканя Дарил. Ей тъй, върху ленена покривка, с запалена свещ по средата, и две чаши на дълги  столчета, защо да спазвам традиции, мога и първа да предложа среща?

Не бях близвала алкол два  дни  и дали умората от настървеното чистене или  разочарованието от млъкналия  телефон, но  ми се премрежиха  очите.

...И тогава физически усетих целувката на Нико. Големите му топло-кафяви очи са се потопили в моите сини очи, излъчват удоволствие, питат ме: съгласна ли съм ръцете му да ме притискат още по-силно, дъхът е притаено-очаквателен, страстта ме заразява, вибрирам от настояването, нямам шанс от такъв противник, а и не искам.Топло кафяво в моите сини, дълбоко и яростно, мокро, блажено...

 Обичам тези очи и някак...  те  отведнъж  стават други?

Уж ме гледаше Нико, а това повече прилича на Дарил?

...ама аз никога не съм виждала Дарил!!? , протестира собствения ми глас.

Подсачам  рязко. Дивашки ме боли главата. От неудобната поза да спя върху масата е, оправдавам се. Пълни глупости, парирам се сама, от алкохолана  абсистенция  е.

 

И на следващия ден Дарил не ми се обажда.Пращам си гордостта по дяволите и го търся. Никой не вдига. Опитвам отново. Свободен сигнал.Отново набирам... Свободно!

Изневиделица се подсещам: днес е неделя!Като се замисля -  господина ми звъни само в делник, а уикенда е за... семейството?!!  А беше ми споделил, че и той е загубил жена си в катастрофа, точно като мен  -  нелепо и бързо.

Е, изглежда не е съвсем така.

На екс изпивам едно двойно. Отпуска ме. Облизвам устни.

Ей, Аня, крещя си на ум – на влюбена  ли си играеш?Няколко телефонни разговора и си готова,а?...

Погреба Нико и сега какво? Дарил дойде на чисто и ти прие, че ти  е в кърпа вързан?

Самоосъзнаването ми се лекува и аз си зная начина.Ниско доло, на пода, сгърчена от алкохолно отравяне, потънала в бълнуване-съжаление-повърнато-погнуса.

...и блаженство от мрак.

 

...Продължително, силно дрънчене ме връща обратно.Нахално слънце се блещи от прозореца право в лицето ми.

Пак режещ звук. Не,не идва от светлината, разсъждавам  размътено.

Душата ми отказва да се прибере в тялото,то цялото е изтръпнало и негостоприемно, а звука се повтаря.

Да бе,оня  телефон! Същия  издава  призиви дето го чаках с часове, ама не беше днес.

Ааа, виж, понякога държа на думата си, защото докопвам тъпото апаратче и го изключвам!

Не може да ме търси когато той си поиска!

После с моряшка стъпка превземам банята.

Като се изкъпя, ще му се обадя на тоя...  Дарил.

 

-          Мммм,  здрасти...търсил си ме?

-          Аня!... Добре ли си?

-          Тиии?... И какво да ми е? – малко съм фалшива, усещтм  си преиграването.

-          Трети ден ти звъня!! – бе и той е приповдигнат, чак пък трети!

-          Е , иии? – печеля  време.

Следва  дрезгаво мълчание имитация на  пауза.

-          Трябва да те видя!? Налага се... – това е твърдо.

-          Кога! В делничен следобед  ли? – сарказма ми е върха, така го мисля, надявам се да го усеща.

-          Знаеш ли,  утре имаш призовка за явяване в полицията! -

Трябва ми време за смилане...Абе... не, не го смилам. И защо пък в полицията?!..

Пози, разсъждавам.

Друго си представях.

...извинения.

...оправдания?...

Що за театрален обрат?

-          Семейството на Нико...   Семейството на Никола Йорданов е завело дело срещу теб.  -  гласа на Дарил  е равен, надявах се на чувства, пък той  дрънчи от обвинения?

-          Я, спри!...дело?...  И  защо?!!

-          Обвиняват те, че ти  си шофирала и причинила смърт по непредпредпазливост. Правят го едва сега, защото вече са събрали доказателства. – изречението, както и предишното  е равно. – Утре, в десет и полвина си призована за първоначален разпит.   -  отново делово, без  грам  емоция.

 

...Съдебната зала съвсем не е внушителна, макар да ми е все тая.

Присъстващите са малко и всичките отекчени.Нормално.

Дарил седи по-встрани от обвинителната ми скамейка  на нещо като подиум, защото се оказва адвокат на семейство Йорданови.Сълзливите  ми откровения  по телефана  преразказва  детайлно  и  те   преливат  правомерно ?... в любовните  обещания на съжалилия ме всеотдаен, ангелски появил се изневиделица приятел.Направил го е просто...  само и САМО  в интерес на делото! И затова,напълно  естествено е записал  всичко което съм дрънкала, после  обяснява последователно вината ми и  призовава да се призная публично за виновна.

 

За дъното не  знаех  много.

Присъда и затвор  със сигурност ще ми обогатят  познанията.

Нелепата  ми телефона  любов ще е първата предпоставка.Нещо  ката коз...но не и мой!

 

Да, за дъното вече знам много, и в това е казуса.