Ответно - Ана Мария Димитрова

до Дамян Дамянов


Добър вечер,моя обич!
Беше тъжен,празен ден...
Аз притискам черната слушалка,
и мечтая да си тук-до мен.
Зная колко си далече,
и , че плачеш тихо с глас,
но те чакам тази вечер,
в този късен вече час..
В стаята е толкова горещо,
ще отидем под дъжда,
да ми шепнеш нежно нещо,
да ме хванеш за ръка...
Прекъсва вече моят телефон,
навярно вятърът е лош,
целувам те с последният самотен стон,
моя скъпа обич,лека нощ...