Любовта на края на кабела - Ния Каменова и Кремена Каменова

Сайтовете за запознанства и Фейсбук са като бар – избираш си с кого да почнеш флирт. Разбира се, и тук съществува вероятност да те отрежат или дори да не погледнат съобщението ти, но повечето хора не се обезкуражават и продължават нататък. Интернетът прикрива ниското самочувствие и при двата пола, окуражава ги да потърсят контакт, а евентуалното подминаване от страна на другия не се усеща толкова болезнено, както би било в реалния живот.

Любовта от разстояние? Звучи интригуващо, но и предизвиква чувство на несигурност. Разделени двойки, слепи срещи онлайн и мечти за развитие на връзката. Илюзия или реалност? Може би и двете. За някои любовта остава само във виртуалния свят, а за други прерасва в нещо по-сериозно.
В наши дни, любовта от разстояние може да се осъществи по три начина. Когато мъжът и жената използват социалните мрежи, без дори да са се виждали на живо. А вторият, е когато нямат възможност да се виждат често и комбинират кратките срещи очи в очи, едновременно с разговори в интернет. Самото общуване може да бъде както под формата на чат (във всяка социална мрежа, като може би изключение вече правят електронните пощи), така и под формата на онлайн разговори, каквито могат да се осъществят например, по скайп и Фейсбук. Разбира се, остава и традиционната комуникация по телефона.
Любовта онлайн ни удовлетворява, когато има шанс да прерасне в нещо повече. Кратките срещи, които се осъществяват едновременно с чатовете и разговорите, също са оптимистичен вариант. Но ако всичко се свежда само до онлайн общуване, подобна връзка е обречена. Освен това, мъжът и жената трябва да са сигурни, че изпитват някакави чувства един към друг, а не да се използват взаимно, просто за да си губят времето. Когато влюбените си пишат известно време по чат, решават да се видят на камера. След това започват и телефонните разговори. Чак накрая, ако имат възможност, се срещат. Всъщност това е доста по-безопасен вариант, от колкото ако се видят след чатане в сайтове за запознанства. Но най-силно пламва любовта, когато двамата първо се запознаят, независимо дали случайно или чрез общи познати, на живо. Разговорите, усмивката, погледът, дори външният вид и отношението в реалния живот, са предпоставка за по-нататъшни отношения в социалните мрежи и скайп. Един комплимент, пратено сърчице-емотиконка или целувка, гальовно име, с което се наричат сутрин преди работа, въздействат върху жената почти по същия начин както би възприела и милите думи, отправени при обикновена среща. Споделянето чрез социалните мрежи, Вайбър и скайп става доста по-задълбочено, поради факта, че не виждаш отсрещната реакация под формата на поглед, усмивка или отегчение и това те кара да се чувстваш по-сигурен и по-смел. Дори скандалът между влюбените може да бъде смекчен, защото после следва сдобряване и ако двойката след това се види на жива среща, се държи така, сякаш не е имало пререкания. Ако мъжът е хлътнал достатъчно, ще търси любимата си постоянно и това ще я кара да се чувства желана. Без съвременните начини на комуникация, тя би усещала това чувство единствено на живо. Друго предимство, при общуването чрез социалните мрежи, е че можеш по-лесно да формулираш мисълта си, да обмислиш внимателно думите си и чак тогава да отговориш. Любовта по интернет е така да се нарече, „зарибяваща“. Чрез нея доста по често можеш да имаш достъп до половинката си, но трябва да внимаваш да не започнеш да ѝ досаждаш. Дългите и откровени разговори, най-добре би било, да се редуват и с кратки въпроси и отговори, особено когато единият от двамата няма възможност, поради някакви обстоятелства, да поддържа за известно време няколкочасовите чатове и онлайн срещи. И дори един кратък поздрав сутринта от типа: „Здравей, красота“ от страна на мъжа, може да накара жената да се усмихне. По Фейсбук влюбените си харесват снимки, публично разменят нежни думи, изпращат си песни и красиви послания, а понякога дори ги споделят на стената – на собствената, или на тази на отсрещния човек. По този начин любовта им става публично достояние, ако естествено двамата желаят да оповестят връзката си пред останалите. И, разбира се, изчезва необходимостта да се обясняваш и оправдаваш пред другите, ако „скъсате“ и да избегнете съжалението и обсъждането от страна на приятелите си. Изразът: „Той/тя просто спря да ми пише“ сякаш са достатъчни, за да се сложи край на всякакви болезнени за нас предположения, догадки и въпроси от близки и приятели, които биха ни отправяли . „Това все пак не е било истинска връзка.“ – ще ни утешат.
За всяка виртуална комуникация, както и при директното общуване съществуват различни „нравствени“ правила. Това са идентификацията – умението да се поставиш на мястото на другия, което впрочем в едно чатане става доста по-лесно; емпатията – умението да съпреживяваш с нея/него радостите и болките. Споделянето и успокояването, дори и по Фейсбук и Вайбър въздействат лечебно за психиката. В негативен аспект са крайният конформизъм, особено когато половинката често се кара с нас или е прекалено агресивна виртуално. При онлайн общуването обидите могат да бъдат по-лесто изречени, защото ти в този момент си на сигурно и далеч от този, с кого имаш преракания. Фрустрацията също не е част от добрата комуникация – това е страхът от оценка и приемане от другия. „Аз толкова внимавам какво да кажа/пиша, за да не объркам нещо.“ Това е породено от или води до отчуждение и затвореност.
Темата за любовта в интернет все по-често присъства в изкуството. Разработват се доста остроумни идеи. Героят на Вл. Ноллетов („Любов в интернет“) e писател, който среща в чата пленително момиче, с което започват онлайн общуване. След различни криминални истории в кооперацията, която живее, героят разбира, че любимата му е негова съседка. На тази тематика са създадени и безброй филми. На нас лично, ни направи впечатление френският филм „Профил за двама“ на Стефан Робелин. Сюжетът е заинтригуващ. На възрастен мъж (актьорът Пиер Ришар) му подаряват компютър. С помощта на младия си зет започва да сърфира в мрежата и в един уеб сайт за запознаства си избира привлекателна жена. Тя се влюбва в красивите му послания. Във филма има доста хумор и обрати. На срещата се появява младият мъж. Искрата между последния и героинята пламва веднага. Когато момичето разбира, че е мамено, връзката приключва. След това влюбените отново се събират. Не забравят, разбира се, и за „виновника“ и му намират половинка, която е възрастна дама. Като цяло, историята завършва с хепиенд за всички.
Сега се сещаме за друга романтична комедия, този път с участието на Ума Търман, която играе на ветеринар. Героинята копнее да намери гадже на приятелката си Аби, която е от срамежливите. Последната си харесва едно момче и по някакъв начин открива телефона му и се представи за другата. С тази своя фалшива самоличност тя общува с младежа. Но когато се запознават, истината е разкрита. През цялото време двамата държат връзка по телефона. В спомените ни изникна и трети филм, този път британската комедия на Николас Ванд Палондт от 2004 г. – „Любовни честоти“. Главните герои си общуват чрез радио връзка и всеки разкрасява подробностите за себе си и своя живот, скривайки дори истинската си възраст и наговарят куп лъжи – тя се „оказа“ актриса, а той „сърфист“. Истината лъсва отново, когато се срещат в шикозен и скъп ресторант. Ала както се очаква, сценаристите ги събират. И отново щастлив край.
Нетърпелива пак седя до телефона.
Отново чакам ти да се обадиш.
Да съм спокойна – няма как, не мога.
Не знаеш ли за мене колко значиш?

Да чуя твоя глас е някаква магия,
горя и гасна във неспирна страст.
Да звъннеш чакам. И не крия.
Кажи – какво ще стане с нас?

(автор – Ния Каменова)

Преди появата на интернет и честата употреба на телефони, общуването от растояние се е изразявало в изпращането на писма. Което е било много по-вълнуващо поради две причини: напрежението, което те обзема, чакайки писмото и цялата романтика около подобен тип коресподенции. Защото, не може да се отрече, онлайн общуването намалява идеята за красота във взаимоотношенията. Общуването чрез писма създава атмосфера на загадъчност. Изразяването на мисли, които са по цели страници, а не под формата на няколко кратки въпроса и отговора, сякаш показва един по-дълбок свят от чувства. Но чрез съвременните технологии можем да поддържаме връзка с отрещния човек моментално. Не е необходимо да чакаме с дни (освен, ако възникне някакъв вид проблем, който двамата кореспондиращи не могат да разрешат). Емотиконките и стикерите, които се използват по чатовете, улесняват бързото показване на чувства и емоции – независимо дали те са приятни или не, за отсрещния човек. Ако тези „йероглифи“, така да ги наречем, са с положителен отговор, те ни вълнуват. Но често се случва, именно от „лошите“ емотиконки да изпаднем в тревога. В последния случай, би било по-добре човекът, с когото си пишем и който няма смелостта да ни говори в прав текст, да изрази недоволството или озлоблението си чрез думи, за да може по-лесно да се проведе разговора.
Къде обаче стои парадоксът в онлайн чатовете – да се радваш като на празник, когато мъжът пише на минутата и да се чудиш какво става, да се отчайваш, когато отговорът не пристигне веднага. В същото време видеочатовете създават по-голямо безпокойство, отколкото срещата очи в очи. Защото е по-лесно човек да се отпусне да разговаря, когато се запознава с някого случайно, когато бъде привлечен от другия на живо. Тогава не изглежда така да го наречем, толкова „нагласено“ и дори самотно.
Но нека обърнем внимание и на самата причина, породила необходимостта от търсенето на виртуална любов. Често срещано е твърдението, че жителите от големите градове имат повече възможности да срещнат любимия човек. Но дали това е така? Живеем във времена, н които хората се машинизараха: работа – у дома – работа. Дори и тези, които имат хобита, свързани с обществена дейност или хобита в дадена социална група, трудно могат да открият своята половинка. Отново се налага, разочаровани или излъгани, да се скрием в Интернет и веднага, или пък след известно време, да прибегнем до социалните мрежи.
Eкзистенциалистът Мартин Хайдигер (1889-1976) внася понятието „dasman“, което ще рече „това е човекът“ – безличен, анонимен. Анонимен като всички нас в съвременността, особено в глобалния свят, в който живеем. Доста познати, а малко хора, които имат предства за нас, и то отчасти. Човек е подгонен от тълпата и търси уединение. Все по-често ставаме свидетели на момичета и момчета, които дори и на обществени места, трудно се откъсват от Фейсбук или Вайбър пристрастяването си. Според Хайдигер ние се стремим да преодолеем самотата чрез другия в любовта. Точно за виртуалната любов се отнася и тази мисъл – стремим се към другия, като към наш абсолют. За нас „човекът от разстояние“ първоначално е като спасителна сламка, дори и после отношенията ни да прераснат в голяма любов. За момента няма друг наоколо, а и да има считаме, че или не е достоен за нас или усещаме, че се създават някакви, като че ли невидими бариери. Кореспондираме (чатим) с няколко души наведнъж, идеализираме някого то тях, но де факто не знаем почти нищо за него. За любовта са необходими разбирателство, съвместимост на характерите и доверие. Защото това са основите дори и на пламналата от пръв поглед любов, която ни изгаря.
Колко прав е Хайдигер, че „всеки е никой“! Всеки е друг и никой не е самият себе си. Опитваме се да се представим в определена светлина, както правим и при реални срещи. Като всеки нормален човек искаме да ни харесат – най-вече искаме да бъдем забелязани от срещуположния пол. Разглеждайки снимките си във фейсбук или пък „умните“ постове, които качваме на стената си, започваме да идеализираме себе си, а това води до и до погрешни представи в онлайн общуването – идализараме и предполагаемият/та любим/а, следейки неговият прекрасен, според нашите представи, или пък драматичен живот. Освен това, самата мисъл, че отсрещния човек работи, има куп задължения и винаги намира време за любимата, често създава илюзорни представи при момичето, че „Той няма как да ми изневери.“.
Когато двама души се харесат, естевено е да се притеснят как ще протече разговорът по чат. В повечето случаи първи пише мъжът. Нито страхът от отхвърляне, нито настойчивостта са оптимални варианти. Агресивността и съгласяването – също. Не е болка за умиране, ако накой който си си харесал в социалните мрежи те отблъсне веднага. Съвсем по друг начин стоят нещата, ако двамата са се запознали предварително или пък връзката вече е изконсумирана. Ако при това положение другият реши да те зареже по чат или телефон или още по-лошо – да не ти пише и да те блокира във Фейсбук, Вайбър и по телефон, раздялата ще бъде твърде болезнена.
Мъжете показват желание за близост по различни начини – чрез изпращане на обработени снимки, също както и при жените, или снимки, които смятат, че са впечатляващи; чрез осторумие; чрез настойчивост, като тук не включваме обикновеното досаждане; чрез завоалирани хвалби; чрез романтичност; разказване на драматични случки от живота. Също както и при срещите очи в очи. Мъжете нямат чак толкова голям избор от кандидати, за разлика от жените. Някои отчаяни момчета, разочаровани от любовта, пускат публично теми във Фейсбук, за да търсят съвети как да проведат чат с дадено момиче, сякаш последното няма да види поста.
Ето как стоят нещата отсреща. На всички ни е ясно, че по-голяма част от момичетата и жените са романтични. Те очакват с нетърпение тяхния потенциален любим да хареса някоя тяхна снимка във Фейсбук и Инстаграм или да се впечатли от някой техен интересен пост. В чатовете не се скъпят откъм емотиконки – целувки и сърчица, които разбира се биват изпращани след не две-три кореспонденции. Жените изпадат в паника, когато той не пише в точния час – особено в началото на запознанството или когато връзката е разклатена. Чудят се къде са сгрешили. В главите им веднага изникват мелодраматични сцени: „Прави се на интересен“, „Иска да изпита любовта ми“, „Предпочита аз да действам“, „Досаждам му“, „Омръзнала съм му“, „Изневерява ми“, „Ще ме зареже“.
Да, случва се да те зарежат и в социалните мрежи! Някои, когато не са привързани чак толкова към половинката си, или пък от безбройни разочарования не искат да си спомнят за виртуалните си бивши, си налагат волева (преднамерена) сила, за да забравят. Други пък, не успяват да се преборят с чувствата, които изпитват. Те започват да следят всяка една дейност на бившият/бившата в социалните мрежи, освен ако последният не ги е блокирал.
Но каква е драмата, ако не сме се блокирали и дори не сме се махнали от листата с приятели. Възможно е често да разглеждаме снимките във Фейсбук или Инстаграм. Тогава се проявява едно от основните свойства на перцепцията (възприятието) – константността. Чрез нея, например, разпознаваме стара снимка на човека, в когото сме влюбени. А ако сме блокирани в социалните мрежи, запазваме образа на човека дълго време след раздялата, в случая на зрителното ни поле.
Онлайн разговорите могат да доведат до съвсем различни ситуации, в които може би са попадали повечето от нас. Възможно е човекът, с когото сме се запознали на живо да ни е допаднал първоначално, а след това, след всеки следващ чат или онлайн среща, да ставаме все по-разочаровани от него. Обратният вариант, е когато започнем кореспонденция с човек, който не ни допада на живо и дори в началото на провеждането на чатовете или онлайн срещата, но когото, в течение на времето, осъзнаваме, че харесваме. Съществува и така нареченета „обсесия“. Обсесията в реалния живот може да е доста опасна, докато в кибер пространството често довежда до пристрастяване – или единият се пристрастява към чата, особено, ако е със сексуални нюанси, или и двамата. Това е „наркотик“, от който трудно има измъкване, защото е вид стимулатор върху мозъка. И тук съществува обратния вариант – единият от двамата да пише, а другият – да не отговаря. Било то, от неумение да се изразява по чатове, било то от нежелание да заживява в новата съвременна реалност, каквато представляват социалните мрежи, скайп и вайбър. Същевременно човекът, който не умее да общува любовно с потенциалния кандидат, е възможно да няма проблеми да си споделя виртуално със свой близък по приятелски. Неговата представа за дълбоката интимност на сексуалната връзка го възпира. Както е било и с разговорите по първия кабел - телефонът.
Нека дадем пример: той и тя се запознават, независимо дали на живо или направо онлайн. Инициаторът за разоговорите е мъжът. В началото той задава темата на разговорите, а момичето влиза в тона му. Контекстът е сексуален и това допада и на двамата. Това е така наречената обсесия, за която споменахме по-горе. Непрекъснато, денем и вечер, двамата си пишат с часове, разменяйки си не толкова вулгарни послания. Поемат се роли, спрямо това какъв е характерът на всеки от „влюбените“. Тук не става въпрос за циничните подмятания с беден речник, за които всички сме чували.
Започва чат със сексуален контекст, който по някаква случайност, или пък по усет на мъжа, да съвпадне с дълбоко скритите у момичето наклонности. Той е по-директен в думите си, а тя само следва ролята си завоалирано.
Писането по чат или по по-демодирания вариант с няколко часови разговори по телефона, е вид пристрастяване, наркотик. С всеки изминал ден ние се нуждаем от по-силна и по-силна доза. Обсебваме се. Разголваме се пред другия и донякъде това ни поставя в уязвима позиция. Същевременно се привързваме към другия така, както бихме се превързали при реални срещи с някого. Но тук нещата остават – може би дори завинаги – написани и започваме да споделяме неща, които при среща на живо не бихме си казали никога – скрити зад профили, ние придобиваме по-голяма смелост да разкрием онова, което е дълбоко стаено в нас, и което не бихме разкрили при никакъв случай иначе.
Голяма е опасността от кибер тормоз, публично съсипване на репутацията на някой набелязан, писане с личност, зад която всъщност стои съвсем друг човек. Много са примерите, в които наивни момичета, подлъгани от мним любим изпращат голи снимки или непристойни клипове, от които се възползват извратеняци и ги разпространяват из интернет пространството. Впрочем някои от тези момичета могат да направят такава грешка и от чиста глупост или понеже така смятат, че ще привлекат още повече вниманието на потенциалния любим. Както става при нашумялата трагедия с Аманда Тод, канадското момиче, което праща гола снимка на момчето, в което е влюбено. Това момче разпространява нейните снимки, вследствие от което Аманда посяга към наркотиците и антидепресантите и в невъзможността си да се справи с унижението, се самоубива. По-често мъже, отколкото жени, скрийншотват чатове с различна цел. Някои бърэат да разпространят, понеже се наслаждават, когато злепоставят, който им е под ръка. Предпазливите не са сигурни в другия и чувство им за самосъхранение ги отвежда към застраховане дори на любовта. Срещат се и подсигуряващи, за да използват скрѝйншота като доказателство за невинност, ако се стигне до някакъв сериозен конфликт. Най-отвратилено за влюбения, е когато зад фалшив профил всъщност стои злонамерен човек и той разпространява публично електронната кореспонденция. От интриганстката, така да наречем поща, клюкарите правят подмятания, а жертвата е изненадана, подплашена и стресирана.
За щастие или съжаление, в онлайн общуването почти винаги присъства повече сексуалния контекст, отколкото любовния, дори и двамата да са влюбени. Мъжът става по-дързък – ако в очи в очи каже нещо, което иначе пише в чата, би отнесъл шамар, игнониране или дори жалба в полицията – и започва да споделя за своите желания, отпуска поредната доза, но по мъничко. Праща умишлени недомлъвки, а понякога думи със заплашителн нюанси и недвусмислени закани.
Е, тук вече не става въпрос за любов, а за попадане на неправилния човек. За повечето момичета и жени представлява голяма досада, когато мъжът отсреща настоява за снимка – нали така или иначе най-вероятно тя е сложила своя профилна снимка във Фейсбук или Вайбър. Някои мъже стигат и по-далеч: настояват да им се изпратят провокативни снимки, но с каква цел? Да, има жени и момичета, които на драго сърце показват такива, даже без да са ги молили. Това не е винаги е продиктувано от любов – понякога жената иска да спечели възхищението на мъжа, друг път вярва, че така ще го привърже към себе си, трети път просто не смее да откаже.
Доста място отделихме на това как могат да бъдат излъгани или публично злепоставени момичетата и жените. Нека сега обърнем внимание и на мъжете. Често при виртуалната кореспонденция последните изпитват съмнения относно искренността на женската аудитория. Харесват снимките им във Фейсбук и Инстаграм, независимо дали са обработени на фотошоп или са направени на бърза ръка. Всеки си има предпочитания. Не можем да отречем, обаче, че именно обработените снимки получават доста харесвания. Тук не става въпрос за разкрепостено фото, но и дори за арт-снимките. Случва се във Фейсбук мъжете да виждат една напълно освободена духом и общителна жена, а на живо се оказват, че излизат с тихо и не чак толкова закачливо момиче. От всичко това идва и притеснението на мъжете, че представителките на нежния пол могат да се окажат доста различни в действителност.
Рискът е голям – от скучаещи, които си правят шегички, до психопатски изстъпления. Проблемните мъжко-женски взаимоотношения не се раждат в интернета – и без него е пълно с опасни връзки, даже и в уредените любовни съюзи.
Но нека се върнем към любовта. Често срещано е, когато двама души се познават отдавна, обичат се, но съдбата ги разделя поради ред причини – например, единият заминава за чужбина. Двамата продължават да си пишат и да се чуват. Именно този тип връзка ние наричаме любов от разстояние. За съжаление, подобни отношения винаги са обречени на провал, а влюбените с течение на времето охладняват един към друг, отдалечават се и винаги единия заменя любимия човек с нова половинка. Това довежда до жестоки драми, сълзи и прекъсване на отношения завинаги. И тук изниква въпросът: трябвало ли е единят да последва другия, било ли е нужно заминаващият да остане? Ако е обичал, защо е заминал? Може би приоритет е бил не любимият човек, а нещо друго – работа, образование?
Друга ситуация, до болка позната на всеки от нас, е кореспонденцията между двама млади хора, които са от различни градове. Те могат да се срещнат, така да се каже, по всяко едно време, тъй като разполагат с тази възможност. Подобна връзка е за предпочитане от общуването между хора от различни държави, както и от различни националности. Последното е предпоставка за редица проблеми, най-вече културни и социални. Друг е въпросът, че влюбените от две различни населени места, могат да си изневерят. Тогава каква връзка е това всъщност? Защото връзката в действителния живот означава среща очи в очи, докосвания, жестове, милувки.
Да, може да се каже, че социалните платформи спомагат много за комуникацията между половете, но същевременно отчуждават младите хора един от друг. Те все по-често страдат от самота, срамежливост, липса на каквато и да е интимност – този феномен се наблюдава в близките двадесет години. Да вземем например Япония – според статистиките голям процент от младото население никога не е имало интимен контакт с хора от противоположния пол, а един процент живеят асоциално, затворени в домовете си, като единственото им развлечение остава виртуалната реалност.
Най-използвани платформи за запознанства в България са „Тиндър“ и „Бадо“. Повечето от младите мъже и жени там, се надяват да имат късмета да им се получи дългосрочна връзка, други залагат на авантюра. Има и ловци на ескстремни полови срещи. Де факто рядко се сбъдват намеренията им! Най-вече си разменят няколко думи и отношенията им свършват до там, или продължават до любов за една вечер. Тъй като нашумяват случаи на повече млади мъже, които оказват тормоз върху жените в кибер пространството, наивниците се учат да се предпазват от ловците. Намират се и любители на екстравагантен секс. Обаче повечето виртуални връзки не могат да се нарекат „любов между две души с две тела“.
Другата страна на медала е когато от онлайн-общуването се раждат дълготрайни връзки, раждат се деца. Дали влюбените остават за дълго удовлетворени? Относително и субективно е, също както при запознаствата на живо – зависи кой е инициаторът на срещата. Понякога той може да ни заблуди и да се окаже, че е не е този, за който се представя или за който се го мислим. Ние сме си изградили една представа за него, може би дори граничеща с идеализиране или доближаване до мечтания образ. Често става въпрос за хора, просто водени от страст, хормони или отчаяние, от някакъв вид вкопчване, само и само да не са сами. И все пак, ние сме свидетели на десетки хиляди случаи на успешно обвързване – с посредничеството на роднини, познати, близки и приятели, дори и чрез интернет!
Любовта ни връхлита рано или късно. Дори и по интернет. „Едно време не беше така“, нали? Но откакто се е появил човекът, е имало „едно време...“. А любовта винаги е съществувала и остава една и съща. Независимо под каква форма се изразява. Често, дори ние младите, идеализираме отминалите периоди и епохи. Според доста от нас, любовта тогава е била по-романтична. Но както тогава, така и сега, има различни видове любов – платонична, духовна, извисена, нежна, чувствена, страстна, развратна.
Не само младите мъже, но и младите жени са облагодетелствани от наличието на телефонни връзки и любови в социалните мрежи, защото там получават повече комплименти, отколкото в реалния живот. Някои използват Фейсбук, особено след дългогодишна връзка, за да излязат отново „на пазара“. Неслучайно съществуват десетки, може би стотици гурпи във Фейсбук пространството, обяви по вестници или дори по телевизионните канали. Хората си правят реклама, изтъкват се, за да могат да „уловят“ колкото се може по-вече кандидати. За жените е по-характерно по този начин да са обкръжени от тълпа обожатели. През слушалката или по чата изглежда съвършенно, безопасно, пък и човек лесно може да прекъсне връзката с другия, когато пожелае. На реална среща не би било възпитано веднага да си тръгнем, ако не харесаме другия, или пък да му заявим вместо поздрав: „Колко си красива“. Също така, връзката от разстояние не носи разочарования, отговорности, големи очаквания. Тя е начин да прекарваме времето си по-забавно.
Често момичетата биват привлечени от т. нар. в съвременността „алфа-мъже“ – мъжете, които имат стотици почитателки. Това важи с пълна сила и за виртуалната любов, където някои представители от мъжки пол си качват снимки с послание: „Вижте колко съм силен“, а жените – „Вижте ме колко съм красива“. Също така се постват мъдрости от типа: „Трябва да забравим за разочарованията и да гледаме само напред“ от младежите и „Животът е за да се живее.“ – от момичетата. Споменатите по-горе мъже си чатят точно с „най-отвратителните“, според тях, жени. След това се жалват по форумите колко са меркантилни момичетата. Всъщност тези мъже и жени са ръководени от лични интереси и осъзнателни начини за добиване на изгода. За това са така привлечени както от собствените си снимки, така и от тези на другия. Точно такива хора се събират – тези, които се използват взаимно.
Все пак възможно ли е да се влюбим в някого, просто от разстояние? Да, този феномен е възможен най-вече при жените. Те виждат в някого своята „идеална половинка“, „идеалът за мъж“, влюбват се уж в „личността“, в думите на човека. Колко пъти сме чували за ученици, които дълги години си кореспондират и накрая се събират. Но до колко личността на отсрещния човек е достоверна, а думите – истински? Как можем да бъдем сигурни в любовта, в страстта? Всеки е способен да реди красиви думи, да ти се кълне в обич, да твърди, че споделя твоите увлечения, да се преструва, че те изслушва и разбира. Любовта се доказва, чак след като двамата се срещнат наживо и „издържат проверката“ на времето и реалността. А съществува един много неприятен сценарий: срещат се, женят се набързо, а после се оказва, че двамата души са несъвместими и се стига до раздели, разводи и обвинения – както и в обиктовенните връзки, всъщност.
Под каква форма започва любовта днес, е наш личен избор – на живо, по телефона, чрез интернет. Във всяка от споменатите форми, винаги могат да се получат както красиви взаимоотношения, така и да се стигне до неприятни последствия. Просто чрез социалните мрежи обявяваме любовта си публично – на всички приятели, близки, познати и непознати. Чувстваме се горди. Казваме си: „Сега всички ще разберат, че си имам половинка!“. Или отмъщаваме чрез или пред тези познати за предадени или несподелени чувства.
Дали е вярно, че когато не си до човека, когото обичаш, обичаш човека до когото си? И да, и не! Зависи от конкретната ситуация.
Случва се да се влюбим в човека, до когото не сме. Вероятно е да възникне проекция от единия върху другия или да се вкопчим в този, който е до нас – за да изличим болката, да намерим утеха, заместител, илюзия. Въпреки всичко, тъгата от несподелената любов остава и пуска неизлечими корени.
Да си представим следната ситуация: човекът, когото обичаме е далеч, много далеч и се отчуждава от нас, а до нас е човек, към когото не питаем любовни чувства. Създава се истинска трагедия. Представете си, че копнеете за любима напитка. Но не можете да си я позволите. И се задоволявате с не толкова предпочитан заместител, който се превръща в наркотик за вас. Може би търсите нещо, което наподобява мечтаното питие. Да, страстта към човека, който се намира на толкова далечно разстояние прераства в отчаяние и сме принудени да се задоволим с онова, което е на разположение! Да обичаш човек, живеещ в друго населено място, може да се превърне в истинска драма, в трагедия. А защо не и в красив спомен, мимолетен флирт, към който да се връщаме постоянно в мислите си?
В повечето случаи, по-скоро е възможно да обичаш човека, до когото си. Единият е сякаш нереален. Остава във виртуалното пространство. В зоната на комфорт. В пълното уединение и в цялата тайнственост на отношенията. Няма свидетели, които да ви виждат заедно, освен ако не се срещате от време на време. Еротичен блян, откоревени разговори. Но това остава някъде там, в нищото. Другият е човекът, когото виждате по-често. Той е този, който ви кара да се заземите и който е постоянен обект на вашите желания. Осъществяването на любовни взаимоотношения с него е напълно реално. Надеждите ви са оправдани, действителни. Вие може да видите усмивката му, да усетите погледа му върху себе си, да почувствате допира му. А това са все неща, които няма как да бъдат пренебрегнати. Вие копнеете да бъдете с този, който е до вас.
Но ето и една парадоксална картина. На живо да виждаш всеки ден някого, когото не можеш да достигнеш по никакъв начин, поради несподелени чувства и същевременно с това да общуваш в социалните мрежи с мъж, когото харесваш силно. Тогава, кой от двамата е до теб и ти до кого от тях си? Този, когото обичаш, а той теб – не, или този, с когото си пишеш всяка вечер и харесваш? А може би си влюбен и в двамата. Или просто обичаш първия а си привлечен от втория. И в давата случая, прекъсването на отношенията с единия от двамата, е болезнено.
„Живеят само влюбените, останалите просто съществуват“ е казал Шекспир. Да чакаш поредното съобщение, телефонно обаждане, да си в постоянно напреженние, нима това не е сладка болка, мъка, борба? Ти си на границата между живота и съществуването, защото не си сигурен, че всичко ще се превърне в реалност. Понякога дори ще те обземат съмнения и безбройни страхове: ами ако не видя този човек никога повече? Ако той спре да ме търси?
Съществуват всякакви отношения от разстояние.
Понякога човек се записва в сайтове за запознанства. Дълго избира потенциалната половинка и излиза на вечери с непознати, които почти никога не харесва. А после открива любовта чрез приятели. Понякога в такива сайтове просто търси развлечение, но и тук женската аудитория дълго подбира. На жената пишат – тя избира.
Често се впускаме в интернет връзки от отчаяние и безсперктивност или пък от самота и невъзможност да открием своя тип (всички си имаме определени критерии за срещуположния пол), предпочита да си намери приятел/ка от другия край на света. Но каква е тази любов с непознат човек без интимни отношения?
Понякога човек използва социалните мрежи и за осъществяване на срещи. Всъщност, това е най-разпространената форма на общуване между мъжете и жените в интернет пространството. Случва се двамата дълго да си пишат, да се влюбят, да заживеят заедно. А защо не – и да създадат семейство? При други се случва да започнат кратки и необвързващи връзки, които нямат бъдеще. Случва се и двамата да не се харесат на живо (или единият да не хареса другия). Случва се да се влюбят – да се харесат на живо, както и когато общуват чрез интернет, но единият (или двамата) да се откаже да развие взаимоотношения.
Благодарение на социалните мрежи обаче, изневерите се улесниха ужасно много. Представяте ли си преди тридесет години някой да разговаря с пет момичета по Фейсбук на ден, докато жена му е до него? Звучи абсурдно! Обаче днес това е реалност: той си чати с десетки, а любимата му е опряла глава на рамото му. Ревността явно не е без основание. Хиляди жени и момичета преравят Вайбъра на гаджето си, следят есемесите му, чатовете му във Фейсбук, електронна му поща, че дори и служебните му писма. Колко пъти сме чували за младежи, които доброволно дават паролите си на своята възлюбена! И все пак, това не успокоява момичето, то продължава да търси потвърждение на съмненията си, да контролира. Но не винаги без основание, предвид гореспоменитият образ, чатещ си с десетки наведнъж. И това не е изолиран случай. Нещо повече – жената ревнува, ако той се снимал с друга или дори ѝ е харесал снимка в Инстаграм или Фейсбук. Очаяният ревнивец стига още по-далеч. Той си създава фалшиф профил, от който пише коментари под постовете и снимките на своята любима. Да, връзката на края на кабела се оказва често пагубна.. Може би социалните мрежи и смартфоните спомагат дори за мързела: вместо да тръгне да търси момичета в бара, съвременният младеж просто е улеснен в търсачката на социалните платформи.
Колкото до несподелената любов, тя също би могла да се нарече любов от разстояние. Когато единият е влюбен, а другият – не. Това е като неосъществената връзка в края на кабела. Ти държиш слушалката, а от другата страна няма никого. Не те търсят, не ти се обаждат. И осъзнаваш, че връзката в кабела е прекъсната малко след като е почнала, или дори преди това. Но защо понякога прегаря? Нима любимият отсреща просто си играе и търси как да избяга от скуката? Нима страстта просто се превръща в пепел? Чакаш да ти звъннат, чакаш да ти пишат, а когато това не се случи, ти си сринат, съсипан и убит. Разочарованието при онлайн-връзките не е толкова голямо, колкото във връзките в реалния живот.
Да се спрем на нетърпението, копнежа, паниката, обземаща ни, когато чакаме обаждането; когато чакаме съобщението; когато следим профила на човека... Това е толкова приятно, вълнуващо, а понякога и болезнено.
Ето един набързо пресъздаден онлайн-чат, при който потенциалните влюбени провеждат на първа „среща“, след като са се видели на живо, или пък при втори разговор във Фейсбук или Вайбър. Впрочем диалозите, които ще покажем, се използват и извън социалните мрежи.
- Той – Здравей!
- Тя – Здравей! Как си?
- Той – Добре съм. А ти?
- Тя – Аз също съм добре? Как изкара на работа?
- Той – Не особено добре.
- Тя – Защо?
- Той – Работим, а ни бавят заплатите. А как мина твоята работа?
- Тя – Сега съм в почивка. От колко време не са ви плащали?
- Той – Трябваше да вземе заплата преди петнадесет дена.
- Тя – Това е ужасно! И как се справяш без заплата толкова време?
- Той – Имам спестявания. А и брат ми ми помага.
- Тя – Вярно, брат ти. А той как е?
- Той – Добре е. Сега във фирмата му нещата потръгнаха.
- Тя – Това е хубаво! До колкото разбрах, вчера вечерта щеше да ходиш с приятелите на плажа.
- Той – Ние почти всеки ден се виждахме. Сега рядко ходим до морето да пием бира, защото времето е променливо (изпраща снимка с изглед към морето). Тази снимка я направих миналата седмица.
- Тя – Аз не съм ходила точно на това място. Красиво е. Сега разбирам, защо ходиш там!
- Той – И още по-красиво ще стане. Вмомента правят промени там.
- Тя – Да. Със сигурност ще стане по-хубаво.
- Той – А ти как си? Какво става с теб?
- Тя – Добре съм. Правих тиквички днес.
- Той – Пържени ли?
- Тя – Да. Подобрявам готварските си умения. А ти какво готви последно?
- Той – Снощи правих ориз с пилешко и зеленчуци (изпраща снимка как изглежда ястието).
- Тя – Получило се е страхотно.
- Той – Получило се е горе-долу. Благодаря ти! (изпраща снимка на панирани сирена).
- Тя – Подредил си ги доста интересно! Чак на мен ми се дохапнаха. А как точно ги правиш, че нещо не съм добра в панировката.
- Той – Яйце, галета и пак яйце.
- Тя – Как така два пъти яйце?
- Той – Топваш сиренето в яйце, овалваш го в галета и после пак яйце.
- Тя – От къде знаеш толкова рецепти? Записваш ли си ги?
- Той – От малък готвя. Идва ти от върте. На кое какво отива и как се прави. Става логично.
- Тя – Значи си познавач!
- Той – Понякога импровизирам.
- Тя – Е, как така импровизираш? Аз всичко си записвам в една тетрадка.
- Той – Досещам се (изпраща сснимка на ястие. Вижда се част от интериора на къщата.)
- Тя – Имаш естетически вкус към обзавеждането. Но и моята къща стана доста хубава. Как върви ремонтът на вилата?
- Той – Още го довършвам (изпраща снимка на вилата).
- Тя – Ще стане хубава! След половин час май приключваш работа.
- Той – До 16:30 бях. Сега ще потренирам малко. А ти какво правиш?
- Тя – И аз днес спортувах. Ходих да тичам с една приятелка в парка. Всеки ден ли тренираш?
- Той – Не, три-четири пъти на седмицата. А ти?
- Тя – Един-два пъти седмично. Но го правя от скоро. Впрочем, като се видяхме, ми заприлича на човек, който тренира.
- Той – Качил съм килограм-два. А ти ми изглеждаш отслабнала. Видях твои стари снимки във фейсбук, на които си била леко пухкава.
- Тя – Да. За месец свалих около петнадесет килограма.
- Той – С диета ли?
- Тя – Да, бях пухкава. С диета свалих килограмите.
- Той – Трудна ли беше диетата?
- Тя – Не, но трябва да я спазвам известно време. Кучетата какво правят? Гризат ли мебели?
- Той – О, вече са послушни. Имам една лабардорка. Тя правеше белите. А каква е тази диета?
- Тя – Кетогенна. Не се ядат хляб, тестени изделия, картофи, моркови, ориз, някои плодове и зеленчуци. И газирано не трябва да се пие, но без бира не мога.
- Той – Е, то не остана нищо, което да можеш да ядеш.
- Тя – Доста други неща могат да се ядат. А ти иначе каква музика слушаш? И какви филми гледаш? Или не ти остава време?
- Той – Музика си слушам редовно. Филми – по-рядко. А ти? Италианска и руска?
- Тя – Как си запомнил? Сега по-често слушам поп фолк. А ти какпрекарваш времето си след работа? Предполагам готвиш и тренираш?
- Той – По скоро си пийвам с приятели. Или в нас, или на гости, или навън.
- Тя – Да, ти ми се стори доста общителен онзи ден.
- Той – Благодаря! Ти също!
- Тя – Да, но от известно време не излизам чак толкова.
- Той – Защо?
- Тя – Започна сезона на екскурзиите и момичетата все ходят някъде, а аз не съм добре финансово в момента. Впрочем, на мен ми се струва, че мъжете сте по-добри приятели помежду си. Ти как мислиш?
- Той – Има нещо такова.
- Тя – Аз, обаче, ще излизам с една приятелка.
- Той – Добре. До скоро!
- Тя – До скоро и приятна вечер! (изпраща емотиконка с целувка).
- Той – Приятна вечер и на теб! (изпраща емотиконка с усмивка).
Започват и по-задълбочените и задушевни разговори. Но както е и впрочем, в общуването на живо, никога никой не се разкрива напълно.
- Той – Какво прави днес?
- Тя – Нищо особено. Не че имаше какво да правя. Ти?
- Той – Аз бачках цял ден в склада. И четох малко източна философия.
- Тя – Харесвам източната философия. Тя ми помага.
- Той – За какво?
- Тя – Да преборя вътрешните си терзания.
- Той – Всеки има вътрешни терзания. Разкажи ми повече.
- Тя – Не знам откъде да почна... Толкова е трудно... Мисля си, че никой не ме разбира... Не съм сигурна, че ще мога да се измъкна... Трудно ми е.
- Той – Все от някъде можеш да започнеш. Аз съм търпелив.
- Тя – Ха-ха. Това е много хубаво качество, което на мен ми липсва. Добре. Не мисля, че има измъкване. Понякога се чувстам толкова виновна.
- Той – За какво? За нищо не си виновна. Такова е било обкръжението ти. Не си имала избор
- Тя – Как можа да познаеш от две думи? Шашна ме. Не, вината и е в мен! Всеки има избор! Всеки може да промени съдбата си.
- Той – Тогава си разсъждавала по друг начин.
- Тя – Как е възможно да си толкова мил? Наистина! Както и да е, може би си прав. Все пак хората се променят. Дано и аз да се променя към по-добро... шегичка.
- Той – У всеки има повече добро, отколкото лошо.
- Тя – Щеше ми се да е така...
Може би хубавото на любовта на живо, е че влюбването, или поне силното привличане, почти винаги ставата спонтанно, докато чрез чистото виртуално общувне с другия, ти се влюбваш в последствие. Но съществуват и случаи, при които човек се влюбва от пръв поглед, виждайки снимката на другия. Спомняме си един американски филм, в който главната героиня се влюбва в млад мъж, чувайки само гласа му по телефона. Подобни случки не са рядкост в живота, защото усетим ли част от същността на човека, ние харесваме и самия него. Обикновено лични снимки, както и постовете, които разкриват интересите и начина на мислене на другия, ни карат да го харесаме.
Хората са различни. Отношенията между тях – също. Както в реалния живот, така и във виртуалния свят двойки се свалят, харесват, влюбват, разменят си любовни послания, карат се, спорят, ревнуват се, споделят своите мисли, чувства, минало, нещата от ежедневието, радостите и болките си, мечтите си. Понякога, след тежък ден и самота, единствено мисълта, че ще си пишеш, чуеш или видиш онлайн с даден човек, е твоя опора.
Навремето ни бяха попаднали интересни цитати за виртуалната любов. Да, защото и ние сме имали чувства към мъже, с които сме си писали по Фейсбук: „Можеш да обичаш и от разстояние и никакви километри не биха попречили, ако любимият е в твоето сърце.“. За истинската любов няма прегради и разстояния. Тя преодолява всичко. Човек, който наистина те обича, никога не би те оставил независимо колко тежка е ситуацията, дори и между вас да има разстояние.
Жичките на кабела трябва да подпалват любовта, а не да я прекъсват или прегарят.