ГОТОВ ДА СПОРЯ - Милчо Петров

Във онзи стар, забравен вече дом –

върху бюфета в коридора –

стоеше… неподвижен… телефон.

И аз със всеки съм готов да споря,

 

че както бе от жицата обесен,

попаднеше ли в нечии ръце –

по някакъв си начин, много лесен –

туп-туп, туп-туп – сдобиваше… сърце!

 

И аз със всеки съм готов да споря,

попаднеше ли някому в ръцете –

по начин непонятен, но безспорен –

започваше, започваше… да свети!

 

И пак със всеки съм готов да споря,

че този телефон наглед безличен

и за бюфета здраво хванал корен,

способен беше… силно да обича!

 

А в друг един, забравен също, дом –

и пак върху бюфета в коридора –

стоеше друг, подобен телефон…

И аз отново съм готов да споря,

 

че двата телефона… се привличаха,

че двата телефона… се жадуваха,

че двата телефона се обичаха!

Че двата телефона… се сънуваха…

 

 

 „…но аз със всеки съм готов да споря…“ – „Богатство“, ТАНГРА