Самотни нощи - Анна Петрова

В самотни нощи пред екрана,

аз търся тебе да те открия.

А сутрин бързам тихо, тихо

вечерни сълзи да отмия.

 

„Дали си там?“ аз питам вятъра.

А той със грохот ми отвръща.

Със тихи стъпки вечер връщам се

във моята студена къща.

 

И пак в екрана с трепет взирам се,

надеждата не е умряла,

че тебе скоро ще те срещна

любов жадувана, не остаряла.

 

Дали си нейде зад екрана?

Дали ме търсиш упорито?

Самотно във екрана взирам се,

а той ме гледа все по-сърдито.

 

Оставям снимката си на екрана

и чакам ти да ме откриеш.

Ще те посрещна в бяло и засмяна

ти нощните ми сълзи да изтриеш.