WONDERLAND - Богдана Калъчева

Как се нарича това състояние? Задоволително умна е, за да разбере какви психологически трикове прилагат върху нея, но достатъчно самотна, за да се плъзга отново и отново по гладката повърхност на сляпото доверие и очакванията. Коя жена не иска да бъде обичана и желана? Определено Аllisa06 не е изключение.

Вече две седмици не е влизала в InterPals, всъщност, откакто подаде акаунта си за изтриване. Знаеше, че са необходими точно още толкова, за да бъде необратимо премахната цялата информация за нея от базата данни. Всички логове и чатове щяха да останат в миналото и тя да продължи живота си, без напрегнатото очакване на непристигащи съобщения и без скучните разговори за времето и спорта, водени на развален английски с хора, които се представяха за англичани.

Събота вечер. Денят, в които фоновият шум на сериалите липсва най-осезателно. По всички канали вървят безкрайни няколкочасови игрални филми. Излъчвани за стотен път. В тихия коридор стенният часовник отмерва времето като сърцето на старец. Туп-туп-туп. Рязко се разминават желанията им. Тя няма търпение да дойде неделята, а след това и понеделник. А той… невъзмутимо отмерва. Туп-туп-туп. Сякаш едвам се влачи с бастунчето си по улицата.

Allisa06 взема две успокоителни и ги преглъща с пълна чаша вода. Усеща как струйката се разлива като студен душ по тялото ѝ. Хлад обгръща първо езика ѝ, след това се спуска по хранопровода и пълзи по всички органи. Потреперва и се загръща по-плътно в жилетката си. Нали точно това искаше? Защо е нервна? Невъзможността да определи емоциите си и причината за тях я изнервя допълнително. Ляга си рано, но кой нормален може да заспи в 22:00 часа в събота? Върти се наляво-надясно поне 2 часа и накрая се предава…

Системно съобщение: “Акаунтът ви е в процес на изтриване. Сигурни ли сте, че желаете да влезете? Влизането в системата ще възстанови акаунта ви, но от съображения за сигурност, повторно изтриване няма да бъде възможно в рамките на седмица.“ Колебае се. Все пак влиза. Непрочетени съобщения няма. Наясно е, че съобщения до акаунти в процес на изтриване просто не се изпращат. Системата не го позволява. И все пак е разочарована. Няма как да разбере, но е сигурна, че и тук не е липсвала на никого.

А сега? Очакват я седем дни до втори шанс за бягство.

Съдбата обаче явно е определила друго. Пристига съобщение! NotTheMessiah от Италия е решил да ѝ пише. Отваря прозореца без особени надежди за смислена комуникация, но ироничната усмивка застива на лицето ѝ моментално. Получила е съобщение на английски… и то разбираемо, без грешки.

- Харесвам песента, която си споделила в профила си. Знаеш ли, че Rhapsody of Fire са италианци? Бях на техен концерт в Бергамо през юни 2018. Велики са!

- Наистина? А аз само съм си мечтала за подобна възможност. Някои са имали късмета да се родят на подходящите географски ширини, за да слушат любимата ми банда. - Allisa06 не може да повярва, че някой в тази платформа слуша хубава музика и именно този някой ѝ пише в момента.

- Вярно, че сега се пътува трудно, но не си ли оптимистка? Когато пандемията приключи, винаги можеш да дойдеш и да ги слушаш на живо. Ще ти бъда гид. Човек, който слуша подобна музика, няма как да не е готин, за мен ще е удоволствие.
Опааа, светва сигналната лампичка! Ясно беше, че е твърде хубаво, за да е истина.

- Оптимистка? Даааа, от най-големите! Ха-ха-ха. На всички ли предлагаш екскурзионно обслужване?

Какво още включва програмата? – подхваща тя подигравателно.

- Не, само на най-готините. А програмата е гъвкава, според желанията.

- Нямам качена снимка. Защо реши, че си заслужавам вниманието ти? – тонът на Allisa06 става студен.

- Без повече шегички, напълно сериозен съм. Не съм някакъв интернет трол или извратеняк. Просто искам да си поговорим, обясних ти защо избрах да пиша на теб. Снимка не ми трябва.

Allisa06 мърда неспокойно в мекия фотьойл и се усмихва. Скоро не е общувала с подобен индивид, особено онлайн. Забравила е какви са отличителните белези на изчезващия вид на нормалните хора. Може пък и да излезе свестен.

- “Не съм месията“ е добър псевдоним, харесва ми. – подхваща тя отдалече. -Разбрах, че не си трол, извратеняк или месия. А какъв си тогава? – пита директно, решавайки да му даде шанс да се покаже в по-добра светлина.

- Меломан.

- Браво. Друго? – продъжава, опитвайки се да изкопчи нещо по-съществено.

- Хетеросексуален.

- Хубаво. Въпреки че си е твоя работа. Друго? – тонът ѝ пак охладнява.

- Почитател на всичко българско – от киселото мляко до жените.

- Бил си в България? – изненадва се Allisa06. – Сега кажи, че обичаш и боза! – продължава шеговито.

- Пътувам до България поне два пъти годишно по работа. Какво е “боза“?

- Не ти трябва да знаеш, не е фаворит сред чужденците. Какво работиш? – пита тя, вече с по-мек тон.

- Строителен инженер съм. А ти?

- Мечтател. Понастоящем съм счетоводител. – вижда ѝ се нередно да се представи само със скучната си професия.

- А за какво мечтаят счетоводителите?

- Да излезе балансът в края на месеца. – отговаря тя и се смее от сърце.

- Харесва ми – ясна и практична мечта. Ще пътувам до България след две седмици. Би ли се съгласила да се видим?

Среща след първи разговор? Все още мисли трезво. Това е непознат. Вероятно ще се наложи да пътува до София, което си е свързано с неудобства и разходи. Как да поиска разрешение за отсъствието си от работа? “Шефе, криза на средната възраст, отчаяна съм, започнах да излизам с непознати. Чужденци. Наложително ми е да отсъствам, защото вече и сънотворните не действат.“ Или да излъже? “Братовчед ми пристига от Италия, не сме се виждали от 10 години. Непременно трябва да го посрещна на летището!“. Всички тези размисли имат за цел да оправдаят пред съда на здравия разум решението, което вече е почувствала. Трябва да го заблуди оня набръчкания сив досадник от горния етаж, че все пак мисли!

- Зависи. – уж уклончиво започва тя.

- От какво?

- Дали наистина си нормален. Докажи ми. – продължава, въпреки че (поне за нея) е ясно, че вече има отговор и просто размотава NotTheMessiah.

- Нося два еднакви чорапа и си мия зъбите сутрин. 2 минути. Това достатъчно ли е?

- Мисля, че е добро начало. Кога точно каза, че пристигаш? – най-накрая Allisa06 загатва какво е взетото решение.

- Ако няма отменени полети, след две седмици, в четвъртък.

- Добре, съгласна съм да се видим. – разгеле, Allisa06 най-накрая изплюва камъчето!

- Суууупеееер! Ще проверя в колко пристига полетът ми и ще ти пиша утре сутрин. Стана късно, време е да си лягаме. Лека нощ, Allisa06! Да знаеш, че с огромно нетърпение ще очаквам срещата ни!

- Лека нощ, NotTheMessiah! И аз нямам търпение да поговорим очи в очи! – съвсем искрено заявява тя и ако не става въпрос за писмена комуникация, вероятно би го изчуруликала.

Allisa06 заспива трудно, но се буди по зазоряване. Няма спокойствието да дочака компютърът ѝ да зареди, затова просто отваря InterPals през телефона си. Чатът от снощи е оцветен в сиво. NotTheMessiah е изтрил профила си.