ЧОВЕШКИ ДРАМИ - Виктория Милчева

В тъмна бездна
е душата ми
ранена.
Сълзи се стичат
по красивото лице.
Съдбата ми
нелека
от тъга сломена,
плаче от страх,
отрова
тъжното сърце.

Не виждам слънцето
пред мен да изгрее.
Тунелът е пълен
със заплахи,
коварни!
На чие рамо да се облегна
щастлива да попея?
Защо живота ми е
изпълнен с битки
неравни?

В страшен Ад
пълен с тръни
се намирам -
каменистата пътека
е пълна с дълбоки ями.
За мигове спокойни,
за нежност се
взирам,
мечтая да спрат
моите човешки драми...

Побеждавам,
поема въздух с надежда
с чисто,
искрено сърце.
Лекувам раните
от живота нелек
узарям с усмивка,
с чар моето лице.