КЛИК - Гергана Славова

Клик ни свърза-

клик ни дели.

В това време социално,

колко асоциални сме уви!

Не питам за хляба,

не питам за солта.

Аз зная, познавам

на истината вкуса.

Не ме вини,

че твоето утро

тръгна подир мене,

а аз от светулките

реших светлина

красива да си взема.

Не, че не познавам слънцето,

не, че ми е чужд деня,

но някак си примамливо

в тъмното, да в тъмното,

тази светлина,

очите ми прикова.

И тръгнах по лунната пътека,

по перваза, по ръба,

от себе си към тебе

на разстояние една ръка -

клик на мишката-

Светулки в монитора

и сричам своята истина,

но ти дали я разбра!

Търсене