Телефонна любов - Рая Вид

/по истински случай/

- Ало! Това е телефон на доверието... Вие разговаряте с Доли. Мога ли да Ви бъда полезна, господине?... Да, да разбира се! Един момент...

Доли стисна първо зъби, а после въздъхна. След това започна да фантазира и да обяснява на непознатия отсреща как е облечена, къде се намира, какво прави, за да задоволи еротичните му мераци. Розовият телефон сякаш прегря, а тя се ядосваше на себе си и на мъжката глупост. Не можеше да повярва, че всички са еднакви и искаха млади, сексапилни и красиви момичета. Защо по дяволите? Никой ли не оценяваше жената по ума ѝ? Явно не! Защо ли се чудеше? Нали затова се разведе! Бившият ѝ лудна по една дългокрака блондинка, без капчица мозък в главата, за да му вдига егото...
Гласът ѝ беше нежен, топъл, мек и някак си по момичешки чист и звучен. Умееше да пее, да рецитира. Разбираше и от изкуство. Разказваше умело вицове и всички се смееха на тях... На телефона, когато се налагаше, беше груба като господарка, а друг път се подчиняваше като слугиня... Имаше две магистратури - едната по бизнес икономика, а другата по икономика на строителството, но… Гледаше сама двете си момичета и парите от работата в банката не ѝ стигаха. Тук идваше само вечер от петък до неделя включително. Даваха ѝ по 10 стотинки на минута, проведени сеанси. Търсеха я предимно за разговори и тя с удоволствие запълваше времето на самотни мъже и такива, които убиваха скучни дежурства. Беше ѝ жал, че после плащаха тлъсти сметки за импулсите, но тя трябваше са оцелее в тази криза, децата ѝ също...
Доли въздъхна отново и огледа жените, с които работеше. Повечето бяха като нея - на четиридесет и дори повече. Имаше и една над шестдесетте. Милата! Плетеше жилетка с телени куки и омайваше мъжете с ласки по телефона, а те кой знае какво виждаха във въображението си...Трябваше да се махне! Това положение я тормозеше ужасно. На всяка цена трябва да намери изход и свястна работа, иначе се загубваше като жена и като човек.... Още малко ѝ остана до края на месеца. Предлагаха ѝ по-добра позиция... Само дето не искаше да приеме нещата, че може да се прави любов по жицата...
Звънът на телефона се заби в главата ѝ. Издекламира задължителното представяне и зачака. Отсреща се чу плътен и топъл мъжки глас. Познаваше го! Беше влюбена в него. Алекс!!! Поне така ѝ се представи.
- Здравей, сладурано! Как си днес?... Крайно време е да се видим и да си поговорим, но не тук, а на живо.
В инструкциите за работа бяха забранени срещи с клиентите. Той го знаеше, тя също. А толкова ѝ се искаше да види притежателя на този невероятен глас! Омайваше я... Подлудяваше я… Възбуждаше я... Беше готово на всичко… Каза му:
- Алекс, днес ще ти задам една задачка - закачка. Внимавай, защото има уловка.
Така му продиктува телефона си. После стана една - не е за разправяне. Говореха първо по цели нощи за какво ли не. След това си определиха среща и накрая тя го покани на гости. Момичетата го харесаха, тя също. Постепенно свикнаха с неговото присъствие и той се нанесе за постоянно в апартамента ѝ на първия етаж... Лошото беше, че Доли не можеше да се отпусне и да му се отдаде, а си мислеше, че е готова на всичко за него… Обичаше го, но нещо я спираше. Не знаеше какво точно... Не беше фригидна. Просто не можеше да бъде негова толкова бързо. Освен мъжа си, нямаше друг в живота ѝ. Трябваше ѝ време, за да свикне, а Алекс не можеше да разбере това. Почваше да нервничи и дори веднъж направо изкрещя:
- Не можеш, а?... Защо тогава се предлагаш на всички мъже по телефона?
- Алекс, това е друго... Аз не ходя по адреси никъде... Не ме бъркай с момичетата на повикване. Знаеш, че на телефона разговаряме само и фантазираме... Искам да не е механично нищо при нас... Човек съм, все пак...Трябва всяка моя частица да те поиска. Защо да бързаме? Има време!
Какво време? Колко? Нали се пренесе при нея? Какво искаше още тази жена? Нагонът го друсаше отвсякъде. Една вечер не издържа, нарече я „кучка” и я удари през лицето. Тя се стресна, разтрепери се цялата, а после се сви като ранено животно на фотьойла в стаята при момичетата. До нея беше масичката с телефона. Дълго и тъжно гледаше шайбата и слушалката, сякаш те бяха виновни. После не усети как и кога заспа...
Мъжът си отвори бутилка водка и пи направо от нея. Донесе един стол и седна срещу Доли. Не знаеше какво търси тук и гледаше заспалата дребна фигура някак тъпо. Не разбра кога изпи съдържанието на шишето... Надигна се и залитайки отиде в кухнята. Там нямаше нищо вече за пиене. Огледа се. На масата лежеше някакъв нож. Алекс го взе и като насън се върна в стаята. Замахна... Никакъв стон, никакъв вик.... Доли не помръдна. Само кръвта ѝ опръска телефона... Боже! Сякаш гледаше криминален филм...
Едно от момичетата се размърда. Не знаеше кое е. Бяха близначки и си приличаха. Надяваше се да е нормалната. Другата не чуваше и щеше да спи непробудно. После щеше да види сметката ѝ на нея. Бяха доста оформени за годините си... Облиза устните си и сгреши. Стискаше за гърлото глухата, а сестрата отвори очи и скочи като ужилена. И докато Алекс се окопити, тя изхвърча през вратата на терасата и се развика за помощ. После падна долу, но бързо се изправи и хукна като обезумяла. Продължаваше да крещи... Той побягна след нея с ножа в ръка... Ужасът стисна другото момиче за гърлото.
На прозорците се показаха сънени хора. Някой извика полиция. Друг се обади за линейка... Нощта беше тъмна и тежка... Сякаш преследваха вещици... Е, заловиха го... Близначките бяха в шок, но разпознаха убиеца...
Сутринта жълтите вестници поместиха на първа страница ужасна снимка под голямо заглавие: "Кървава баня след телефонна любов"...