Грешката - Рая Вид

Телефонът иззвъня. Уффф! Уж щях да го изключвам, а съм забравила. Тъкмо бях заспала… Погледнах часовника - минаваше вече полунощ... Кой ли беше по това време?
- Здравей, скъпа!... Радвам се да те чуя…
Трепнах. Гласът беше нежен, топъл и някак си ми се стори чак божествен. На мен ли говореше? Огледах се. Не виждах нищо в тъмната стая, но доколкото си спомням, живеех сама. Някой шега ли си правеше с мен? Погледнах апарата. Номерът беше непознат. Какво ли искаше?
- Липсваше ми!... Така съм закопнял за теб!... Чакам с нетърпение да свърши тая командировка и да те гушна…
Ха сега, де!... Посред нощ копнежи и прегръдки!... Аз очите си не мога да отворя като хората и да му кажа, че е сбъркал обекта на вълненията си, а той ми се разнежил… Изсумтях само и тъкмо да затворя, чух:
- Ооо!... Това мъркане ми харесва… Продължавай, миличка, продължавай!...
Въздъхнах, а той започна да ми ги говори едни, направо се изчервих до ушите. Тоя мъж или беше някакъв сваляч, или наистина искаше да се люби виртуално с гаджето си. Любопитството ми надделя. Думите ме ласкаеха, топлеха ме, галеха ме. Започнах дори да си представям голото му тяло, мускулите на ръцете, нежните пръсти, горещите целувки, дългите крака… В корема ми запърхаха хиляди пеперуди. Неволно простенах и се изненадах от себе си. Никога не бях имала такова усещане в реалността, а сега, чудо и то – виртуално. Отсреща дишането се учести и гласът промълви:
- Бравооо!… Оххх!... Ааах!.... Дааа!... Точно такаа!...
Изтръпнах. Ама, че съм и аз! Вместо да го пратя по дяволите, продължавах да го насърчавам… Докъде ли щеше да стигне? Ами аз? Какво пък толкова? Нямах приятел в момента, а и не бях правила нормален секс сигурно от месеци. Дали щеше да се получи? Въздъхнах отново и облизах устните си. Усетих сърцето си. Горкичкото! Искаше да изхвръкне от мен… Гласът отсреща продължаваше да ме разнежва и да ми диктува какво да правя. Да става, каквото ще! Заизвивах се в леглото и вече се галех навсякъде…
- Страхотна си!... Неповторима си!... Ооо, такова си съкровище!... Ще те изям… Като се видим, искам да си все такава гореща и страстна, каквато си сега… Благодаря тиии!... Обичам те!...
Изведнъж гласът изчезна някъде. Връзката ли прекъсна? Батерията ли му падна?... Опитах се да набера номера, да попитам човека кой е, как се казва, но нищо. Абонатът не отговаряше. Бях изумена, възбудена, изоставена и самотна в нощта. Не можах дълго да заспя. Кроях планове за следващия ден, за продължение на разговора, за изясняване на недоразумението, за извинение, за уреждане на сметки и какво ли не още… Въпреки всичко, тайно се надявах отново този мъж да сгреши и да ми се отдаде изцяло…
Телефонът иззвъня отново. Подскочих… Жалко! Беше будилникът. Трябваше да ставам за работа, а така ми се спеше! Протегнах се и се измъкнах от завивките. После провлачих крака към банята. Чувствах се като парцал. В огледалото видях подпухналите си очи. Плиснах няколко шепи вода върху тях и изрекох неволно на глас:
- Само да отпия глътка кафе и ще му дам на оня первезник да разбере!... Ще ме буди той мен посред нощ и ще ме омайва с гласа си…
Изненадата ми беше голяма. Номерът го нямаше в апарата. Нямах съобщения, нямах обаждания, нямах нищо от седмици... Ужас! Кога съм го изтрила?... Бях озадачена… Ама, как?… Ами, ако?… Не може да бъде! Какво?... Хайде, стига, де! Хмм… По дяволите! Я виж ти!... Ясно!... Значи съм сънувала… Но, пък, си беше такъв як сън и невероятен при това!... Въздъхнах и то не един, а два пъти. Искаше ми се отново да заспя и да... сънувам, но - не какво да е, а онова нежно и въдбуждащо обаждане…