отразен от думи в нея - Рашко Марков

целувката по челото успокоява

разприказваните бузи,

тъпаните за усмивки

винаги са били изречените музи,

разрязаната буза от сълзата в падането

не само отблясъците, още в окото будни

не се забравят ако са побутнати,

така че да имат живот дори и поетичен

потен от изливащият се вот ,

към тях разпръскващ

се и като дъжд над океани чужди,

отговори без мястото на погледа в тях

да стой спокойно и да посочи с пръст,

виновника не подкрепил устните с устни,

докато идеята в която те твори   

е отживяна доза страх,

опитва се да пресътворява в други сълзи

прозорците скрити за неговите празници,

сред които по земята малко е да се пълзи.