*** - Рашко Марков

поезията има си и къща до гората
от нея дишат всички други,
чуждите и нейни стъпки от краката
заедно с тайните, като забравени съпруги,
отпечатъците убиват откровени и следата
изпила мястото на чувството в услуга,
успокоявани от близост, докоснати телата
се имат за покрити, а оголени са от плуга,
намерил начин да напука и скалата
с разбиране, с навременни действия прицелен,
въздухът опитва се издялан в преградата
да премине недокоснат от ръцете в плен,
търсещите в изнемога въздуха си ням
провличат и търсенето в чужд плам.