около искрата, която ме държи - Рашко Марков

„около искрата, която ме държи”

ако знаех как да върна топлината

в онези светове, под двете вежди,

ако можех отново докоснал тишината

в тези съхранени от човек надежди,

ако имах сили да изкача планината,

без да пада жажда, по лицето нестихващи

одежди,

ако те вървят, както и в светлината

радостта лети без чужди песни,

но попивана и от другите е мекотата,

и в спомени, развързан смисълът дими,

ако срещна отново нови, заплетени

в същи прежди,

ще знам какъв е ритъма на лекотата

и как истинското чувство не ръмжи,

а тихо си протрива ходилата

около искрата която го държи.