Съпругът ми, много иска да си имаме и момиченце! - Ели Елинова

Десета година, откакто съм омъжена и не мога да забременея. Със съпруга си правихме инвитро процедури, но напразно… Той замина за Италия, за да печели пари, които след това давахме на различни клиники за инвитро бебе. Веднъж, когато си отидох на село, една съседка ми каза, че свекърва ми разправяла, наляво и надясно, че съм била ялова и не съм можела да й родя внуци. Направо се вбесих… Върнах се в града и вечерта, сякаш господ ме накара да превключа на една телевизионна програма, където една ясновидка, решаваше проблемите на хората. Звъннах на един от изписаните телефони и я попитах , как мога да забременея? Тя веднага ми отговори: „- Сменяш „БИКА” миличка и бъди сигурна, че веднага ще забременееш!” Доста се поозорих след това, ачба къде да го намеря този „БИК”. До късно вечерта преглеждах телефоните на мъжете, които познавам, но всички отпаднаха, защото се познаваха със съпруга ми и аз се отказах от този вариант. Погледнах към компютъра… Ами… Да… Фейсбук… Това е изхода… И веднага се хвърлих във интернет пространството... Имах профил във фейсбук. Направих си няколко селфита и си ги качих във фейса. Веднага се запознах с трима мъже от Стара Загора. Трябваше да избера най-добрият, който щеше да стане баща на нашето желано и мечтано бебе. Освен това, трябваше да проведа и интервюта с тях. Запознах се и с тримата. Първият се казваше Марко. Той беше ерген и отпадна, въпреки, че се оказа от същата кръвна група „А”, от която беше и съпругът ми. Но след като разбра, за какво става въпрос, му се досвидя семето и ми каза, че ако детето което родя е от него, то тогава аз трябвало да се разведа и да се омъжа за него. Това нямаше как да стане и аз му бих дуспата. Вторият се оказа с различна кръвна група от тази на съпруга ми и той отпадна… Остана само Динко, или Дино, както го наричах по-гальовно. Той отговаряше на всички изисквания и беше най-добрият кандидат за моето бебе. След едномесечно виртуално контактуване и опознаване, очаквах Дино, да ми поиска мобилния телефон, но това не се случваше… Една вечер го попитах:

- Дино, ти имаш ли телефон?
- Да, да имам , но сега не е удобно да ми звъниш . Най-малкия ми син е до мене… - ми написа веднага той.
- Ти колко деца имаш?
- Имам трима сина и една дъщеря.
- Да са ти живи и здрави децата! –на свой ред му отговорих аз.
Зачудих се, на неговия отговор! Какво от това, че малкия му син е до него! Щом е разведен, както пише в профила му…Какъв е проблемът.
- Какъв е проблемът ти Дино? След като си свободен, какво значение има, че синът ти е до тебе! – възмутих се аз.
- Знаеш ли Ели! -започна да усуква Дино…Аз наистина съм разведен, но след това отново се ожених и съпругата ми е много ревнива! И затова не е удобно да ме търсиш по мобилния.
Едва не подскочих от стола от радост… Това че си има съпруга и четири деца, напълно ме устройваше! Това беше мъжът, който търсех. Все едно улучих „БИНГО”. Това означаваше, че е пазен мъж и ще изневерява на съпругата си само с мене. Той беше и с кръвна група „А”. Вече бях сигурна, че Дино ще бъде бащата на моето дете. Този мъж ми хареса, не само визуално, коагта разгледах снимките му, но и интелектуално. И той имаше като мене висше образование, което означаваше, че детето ни щеше да се роди умно. Взех да се влюбвам в този мъж с мечтата детето ни да е направено с любов. Може би защото в сърцето ми беше пусто и празно от отсъствието на съпруга ми, който си идваше през няколко месеца, за да правим опити да забременея, но напразно… Чувствата ми към съпруга ми се бяха изпарили, а и очи които не се виждат, се забравят… Исках да се влюбя в някой и да го обикна…А това беше нещо много важно за мене и като писателка. А и в писането не ми вървеше, ако не бях влюбена… В такъв момент, колкото и да се напъвах, не бях способна за нищо на света да напиша някакво любовно стихотворение… Зарадвах се, че Дино се появи на хоризонта. След близо един месец, Дино ми се обади и ми определи среща. Малко късничко! Нали! Но може би, тогава ми е дошъл редът, както се казва… Срещнахме се до ресторанта, който се намира в южният край на аязмото в Стара Загора. Времето беше топло и юлското слънце, топлеше зелената трева. Над мен летяха птици и щастливо си чуроликаха… Водата в шадрафана до ресторанта блестеше като огледало и аз се отправих за уговорената среща с Дино. Той беше висок и с много добро атлетично тяло. Имаше гъста кестенява коса и сиви очи, които бяха обримчени с гъсти ресници по края. За себе си, какво да кажа, бях се наконтила, като годена циганка и няколко палави кичура от къдравата ми коса се ветрееха от южният ветрец пред лицето ми. Дино, с едно миловидно движение прибра една от къдриците ми зад ухото и нежно приплъзна пръстта си по бялото ми лице по което се червенееше ружа. Подари ми една красива ароматна роза и ми се поклони. След това се отпарвихме към близкия ресторант. Предпочитах срещите в ресторант, защото са по задушевни и са свързани с обяд… Усетих, че Дино ме хареса от пръв поглед, защото след като келнера ни подаде папките с менюто, той ме хвана нежно за ръката, погали я и ме попита:
- Мила Ели, избери си някакво ястие без да гледаш цените! Батко ти Дино е паралия. Ели, нали разбра, че съм Бизнесмен. Инвеститор съм и инвестирам парите си в печеливши обекти и така печеля много пари. Разбрах, че си писателка. Мога да те спонсорирам и да ти помогна да издадеш някоя твоя книга! Знаеш ли какво се сещам мила! Ели, искам да напишеш един любовен роман за нас двамата!
- С удоволствие, ще напиша любовен роман за нас двамата и съм сигурна, че той ще стане бестселър!
- Ще стане Ели, ще стане , защото аз се влюбих в тебе от пръв поглед и ще те направя много щастлива! – и една закачлива усмивка, се появи на лицето му..
. Тези думи на Дино, бяха балсам за душата ми. Докато вечеряхме от вкусната вечеря и си пийвахме от марковите питиета с Дино, си разказвахме случки от живота, разни вицове и се смеехме от сърце. По всички си личеше, че и двамата се харесахме взаимно. След няколко дена се видяхме… И се завихри една голяма любов между нас... Ама любов ви казвам, любов за която всеки е мечтал. Такава любов нито може да се опише с думи, нито може да се нарисува на картина… Не знам дали , някой може да го направи, но аз не мога…Ето накратко, какво се случи между нас на една наша среща. Бяхме седнали в хола на дивана у нас и си пийвахме следобедното си кафенце. Още не си бяхме изпили кафето, когато Дино се приближи рязко към мене и ме притегли силно към себе си…Това беше невероятно вълшебно усещане… После впи устните си в моите. Но аз понеже , заради този пусти Корона-вирус, не обичам да се целувам вече уста в уста, го молих да ме целува по гушката…След това замълчахме и двамата…Това беше безмълвно, страстно, сладостно привличане… И двамата го приехме като нещо нормално и ни обвзе палеща възбуда. От нас се носеше топло ухание на чиста плът и парфюм. По лицата ни се гонеха светлинни слънчеви лъчи, които минаваха между щорите на прозорците и ни озаряваха. Очите на Дино блестяха , сякаш цялото му тяло пламтеше от някакъв вътрешен огън. Около нас се носеха топли излъчвания… Ние издавахме сладострастни звуци, които изпълваха възбудителния въздух край нас…Звуците ни, бяха достигнали чак и до клюкарката Бона, та по едно време я чувам , как чука по съседната панелната стена с точилката... Това малко стресира Дино, но аз му казах да не се притеснява, защото в панелките е така… Всичко се чува…
С Дино, продължихме да се срещаме от дъжд на вятър и да си пишем, разни любовни послания и поздравления с различни любовни песни в месинджъра по фейсбук. Например, той ми изпраща песента „Заклевам ти се”, а аз му изпращам песента „Искам те”. Тези музикални поздрави засилваха чувствата ни и ни караха още повече да се обичаме. И понеже , си падам малко нещо детектив , започнах да следя поведението на моят Дино във фейсбук…Та нали трябваше да събирам материал за бъдещият наш роман и най-вече за бъдещият баща на детето ми.… Направи ми впечатление, че той често предлагаше приятелство на самотни и разведени жени от град Стара Загора. Имената им научих наизуст. Имаше, две Ивани, една София, друга Светла и още Ана, Дария, Пенка, Стефка, Нели, Сирма и още и още , а бе за шестмесечната ни любовна връзка със сигурност, ако сметна, всяка седмица по една Заралийка горе-долу повече от 30 женички му станаха приятелки във фейса, а имаше и една Славейка, която му беше под ръка така да се каже, защото беше от неговия квартал.
Това име Славейка ми напомня за моето моминство, когато бях ученичка и имах една голяма любов. Почти съм сигурна, че е същата онази Славейка, която стана сега приятелка и на моят възлюбен Дино. Тогава живеех в един апартамент, заедно със Славейка на квартира. На онази Славейка очичките й много играеха…. Ще ви разкажа историята, защото , тя е истинска, също както много факти от този разказ, който четете в момента…Та Славейка, караше курс за шивачки, защото много не й се четеше. По това време, аз си имах една голяма любов, за която си мислех, че е взаимна, но не било така… И така моят възлюбен Неделчо, когато е идвал веднъж да ме търси в квартирата, мене ме е нямало и Славейка му е отворила и от дума на дума се е стигнало до тяхното съвкупление… Разбрах го, едва когато едно писмо от Неделчо до Славейка, попадна в ръцете ми. От този момент нататък , аз подарих Неделчо на Славейка, така да се каже… Но мина време и Неделчо поиска нашата любов отново да се възроди и да върнем времето назад… Изслушах го и тогава той ми се оплака, че със Славейка нямало, какво да си говори и че тя му е говорела само за своята котка Миранда и за баба си Гана… А с мене било съвсем друго…Да, с мене винаги му е било много забавно! Никога няма да забравя, какво ми каза Неделчо тогава: „ Ели, аз срещам много жени , с които мога да преспя, но има съвсем малко жени, с които мога да разговарям и една от тях си ти…” Но любовта ни с Неделчо, не потръгна, защото чувствата ми се бяха изпарили и всеки пое по пътя, който съдбата му беше отредила.
Помолих Дино, да попита Славейка, как се казва нейната котка:
- Ели, няма какво да я питам, защото знам със сигурност, че котката й се казва Миранда. Освен това, знам и родословното дърво на котката й… Значи Миранда носи името, на майката-котка, а майката котка, носи името на бабата-котка.
- И като чух името на котката, сякаш някой ме заля с вряла вода. Значи, тази Славейка е същата онази Славейка, която преди години ми открадна либето Неделчо и сега пътищата ни отново се преплетоха и иска да ми открадне и либето Дино. Със сигурност между Славейка и Дино е имало цуни-муни-гуни, щом Дино знае от къде произлиза името на нейната котка…И затова , реших да не го подлагам на моя детектор на лъжата…
Няколко месеца след нашата вълшебна любов с Дино, забелязах, че с увеличаването на приятелките си в аритметична прогресия, срещите ни започнаха да се разреждат , а и много често взеха да се отлагат, а аз взех да се притеснявам, че бебето все още не ставаше, въпреки, че той много се стараеше завалийката…
Един ден трябваше да сe видим вечерта в 19 часа, защото съпругата му беше на работа, но Дино ми каза, че няма да можем да се видим, защото щял да бере грозде на някой негов познат и нямало как да му откаже… А вечерта в 19 часа да се бере грозде, ееее не бях чувала такова нещо, но въпреки това тутакси се съгласих … Стана ми кофти… А бях се настроила на любовна вълна. Той ми каза, че ще отложим срещата за следващият ден. На следващият ден също се бях настроила отново на любовна вълна, но уви… моят Дино не дойде… Ах моят Дино… Глупости пиша... Как ще е мой, като метлосва наляво и надясно из фейса, а предполагам, че се среща с всичките самотни женички, които е прикоткал в профила си…
Най-после на 07.09.2020 година, очаквах да бъда много щастлива. Имах среща с моят Дино. Яденето беше готово и той дойде около обяд. Предложих му да обядваме и след това да се любим, но той отказа и предпочете секса пред храната. Хубавата музика ни настройваше на любовна вълна. Отпуснахме се, прегърнахме се и се отдадохме на сладки преживявания един на друг. Наслаждавахме се на взаимната си любов и мобилния му звънна, преди баба Бона да зачука по стената с точилката. Не посмях да го попитам кой му зъвни…
След малко Дино, ми каза, че отива до колата си, за да си вземе хапчето, че нещо главата го заболяла. Аз сервирах масата и го очаквах, но минаха 15 минути, минаха 30 минути, мина половин час , минаха три часа, а от моят Дино, нямаше и следа… Притесних се, като си помислих, че му е станало лошо. Не смеех, да му звънна, като си помислих, че може да е със съпругата си… По-късно , засякох Дино във фейса… Едва тогава се успокоих, че бъдещият баща на детето ми е жив и здрав. А това ме наведе на мисълта, че този път, Дино си беше отложил срещата с другата жена, за да се срещне със мене, но най-вероятно онази другата не е изтраяла и беше решила да му звънне… Ето какво правят другите жени, когато любовниците им не си изпълняват задълженията, а аз будалата чакам, мълча и не смея да звънна, за да не го поставя в неловко положение…
В това емоционално състояние на ревност, музата ме навести и ето какво стихотворение сътворих за моят Дино, след като той буквално избяга якодим.
Недолюбена…
Автор: Ели Елинова
/ посветено на Дино/

Срещите ми с тебе
са мираж любими…
Най-накрая вчера,
с тебе се видяхме…
Ах, каква любов
щеше да се случи…
Ала по средата,
някоя ти звънна…
Изпоти се мили!
Целият посърна!
Шапката си грабна
и веднага тръгна…
Чак сега разбрах…
Обичаш я нали!
Повече от мене…
Затова реши,
да ме изоставиш,
сам -сама-самичка,
точно по средата...
Недолюбена…
Веднага, след като написах стихчето му го изпратих по месинджъра.
На следващият ден , реших да го попитам, дали моето стихче му е харесало, но изненадата ми беше голяма, когато разбрах, че Дино ме е блокирал. Бях шокирана. Стана ми кофти... Най вероятно Дино не е харесал стихчето...С ръка на сърцето си признавам, че заглавието не отговаряше на истината... Нямаше как да му се обадя и да му се извиня... Така завърши моята любов с Дино. Всъщност краят беше много щастлив, защото разбрах, че съм бременна. Всичките ми близки много се зарадваха, а най-много съпругът ми, след като му родих син. Сега съпругът ми много иска да си имаме и момиченце и аз отново влизам във фейса, за да намеря баща с кръвна група „А”за бъдещето си момиченце...