Раздяла - Светла Тонева

„Искам да се разделим.“ Това бяха последните думи на Ваня. Тя слагаше точка на една шестгодишна връзка, изпълнена с много страст, любов и отдаденост. Сега тези думи бяха изпратени на лично съобщение и от тях лъхаше студенина и категоричност. Над тях разсъждаваше и Петър през последните няколко часа и умът му не го побираше защо се стигна до тук. Опитваше се да се свърже с нея, но на отсрещната страна никой не реагираше, въпреки че зелената светлинка показваше, че тя е на линия. Ако не беше извън страната, сигурно щеше да отиде и да застане на прага й и нямаше да се махне от там, докато не получи отговор. Реши да звънне на най-добрия си приятел и да го попита дали е срещал скоро Ваня и дали не е забелязал нещо смущаващо в поведението й напоследък, но за жалост не успя да получи никаква информация, понеже приятелят му бе много зает през последните месеци и не бе я виждал никъде. Не го свърташе на едно място, но беше толкова далеч и нямаше какво да направи. Първото, което изникна в главата му, бе да си купи билет за първия възможен полет и да отиде да поиска обяснение. Може би имаше начин нещата да се оправят.

Той работеше като шофьор в столицата на една европейска държава от четири години. Периодически се връщаше за кратко в България, за да се види с любимата си и тя го чакаше с нетърпение. Идваше на летището да го посрещне и тогава се чувстваха като най-щастливите хора на света. Ала когато си тръгваше, сърцата им се късаха от мъка. Той, самият, беше много влюбен и не знаеше защо си го причинява. Беше решил да припечели пари за жилище и да предложи брак на приятелката си. Последното му завръщане бе през септември, когато заедно бяха с Ваня на почивка. Изкараха една фантастична седмица, но Петър трябваше да се прибира, понеже отпуската му бе само за кратко. Преди да тръгне, Ваня му сподели, че иска да прекъсне образованието си в университета и да тръгне с него. Той счете, че  е неразумно да прекъсва образованието си. Каза й го, но тя настояваше, че е готова да тръгне с него. Дори му спомена, че иска да се оженят веднага. Петър почувства, че не е готов точно в този момент да го направи, защото имаше предначертан план за тях двамата и той не включваше точно сега да се отклонява от него.  Бе решил да й предложи да се оженят като се завърне, просто му трябваше още малко да поработи, за да успее да закупи така бленуваното жилище. Но той не предполагаше, че Ваня почти е достигнала границите на търпимост на това мъчително съществуване и това негово решение в момента ще му изиграе лоша шега. Както винаги, тя го изпрати  на летището. Прегръщаше го, притискаше го до себе си, сълзите мокреха лицето й. Пожела му приятен път и да пише, веднага щом се прибере.  

Дните се нижеха еднообразни. Работа, прибиране в квартирата, разговор с Ваня по Месинджър и почивка. Той не си даде сметка как постепенно разговорите им станаха кратки  и резервирани. Основно си говореха за това колко си липсват. Тя му разказваше за разходките с кучето, което той й бе подарил и тя се грижеше с много обич за него. Но Ваня не споделяше всичко. Тя пропускаше да разкаже как срещна Михаил по време на дългите си разходки с кучето. Всеки път й бе хубаво да го среща, да си говорят за домашните любимци, за университета, за липсата на приятеля й, за неговата работа там. Дори не усети как се влюби в новия си познат. Той я развеселяваше и внасяше свежест в еднообразното й ежедневие. Започнаха да се срещат все по-често. Доброто й настроение се върна. Тя разцъфтя. Просто беше щастлива с Михаил. У нея назряваше решението да сложи край на връзката си с Петър, защото всеки ден Михаил я обсипваше с нежност и внимание, които й липсваха от толкова дълго време. Започна да се пита дали чувства все още нещо към Петър. Любовта й към него като че ли бе угаснала.

Наближаваше Нова година. Очертаваше се да я посрещнат отново разделени. Най-болезнено чувстваше самотата по празниците. Но този път тя мислеше за новия си приятел и реши да постави точка на една изстрадала връзка.

 На 31-ви все още нямаше сили да каже на Петър истината, затова му честити новата година. Направи го някак машинално, служебно. И след два дни събра сили да му каже. Написа на лично съобщение посланието, което нямаше смелост да му заяви по телефона или лично. Почувства лекота след като го направи. Тези думи й тежаха като воденичен камък. Тя не искаше повече да живее в лъжа.

 Петър веднага започна да я бомбардира със съобщения и звънеше непрестанно, но тя не желаеше да разговаря с него. Не можеше да го погледне в очите, не искаше да обяснява нищо за новия си приятел и защо е взела такова решение. Точно в този момент Михаил й предложи да тръгнат на пътешествие из страната. Бе решил да й подари най-красивата ваканция в Родопите. Той знаеше за страстта й към пътешествията и искаше тя да навакса пропуснатото през последните месеци.

Петър пристигна и дори не се прибра. Веднага се втурна да я търси, но тя просто се беше изпарила. Предвидливо бе напуснала града. Написа й писмо и го пусна под вратата. През цялата седмица, през която беше в България, не успя да се свърже с нея по никакъв начин. Не можеше да си намери място от мъка. Не искаше да повярва, че всичко е приключило. Приятелите му се опитваха да го успокоят, но беше трудно да подредят хаоса в душата му. Някой беше успял да разговаря с Ваня и да я попита каква е причината за нейното решение. Тя имаше един единствен отговор: „От самота“.

Беше му трудно да продължи напред сам, но трябваше да събере сили. Какво ли го очакваше занапред?

Замина отново за чужбина. Беше много зает в работата си и това го спасяваше по някакъв начин да не мисли за неудачите в личния си живот. Все още Ваня не го беше махнала от листата си с приятели в социалните мрежи, затова когато тя започна да публикува снимки от пътешествията си с новия си приятел, беше съвсем наясно, че няма шанс да бъдат заедно отново. Изпитваше болка като гледаше щастливите им лица и го обхващаше носталгия за щастливите дни, които имаха заедно преди. Всичко за него бе безвъзвратно загубено. Пред него стоеше неизвестността.