ЗаЧАТие - Ваня Велева

За този чат среднощен и настръхнал

наднича гладната зеница на луната.
Прегрява жичката, батерия издъхва
и причернява пред очите и внезапно.

Отсам се запиля усмивката по пътя,
тревожи се сърцето ми емитоконно.
Оттатък думите ти под савана плътен
погребаха тиретата си монотонни.

Гадае мракът реактивния им смисъл.
От страх се разтрепери и екранът.
Мълчат посланията за любов изтрити.
И прашен филм очакването хвана.

Сега луната се прозява зад пердето.
Бушоните и насред облак изтрещяха.
Нощта потегля с гигабайтите, където
измислените драми отлетяха.

Ямбол