Спомени - Бюлен Мустафа Абдишкова

В главата ми прелитат мечти,

спомени и върхове,
и все по-надълбоко те проникват,
придружени от снежни ветрове.
Студенината им моето сърце обгръща
и мечтите ми направо преобръща.
Да ти пиша ли, или да изляза?
Да опитам ли, или да забравя?
Да продължа ли да гледам твоята
снимка, или да направя своя утеха
чашата с лед
и студенината в чужда завеса.

И минах аз по пътя трънлив и суров,
и променях себе си, макар и с причина.
Раните мои все по-надълбоко се
простират и бездна в душата ми
преоткриват.
Обичам те, ала ти не знаеш.
Ти не чувстваш огъня,
дето в душата ми гори.
Ти не знаеш моята рана как кърви…

И този интернет и този заблуда
превръща любовта ми в пълна загуба.

 


Защото любовта не е целувка
въображаема да ти пратя,
а да те прегърна и с нежна
длан да обвия твоето лице.
Защото не снимка да изпратя,
а с поглед аз да преоткрия
твоето лице.
Да търся и претърсвам в твоите
нежни очи, себе си да променям.
И защо ли, уви?
Ти не знаеш, ти не чувстваш моята тъга.
Ти не знаеш, не разбираш
що има в моята душа.
Как ще разбереш?
Като аз за теб съм
само снимка в интернет.

А може би нявга аз ще те открия
и с нежен поглед ще те преоткрия,
защото ти не си за мен
само едничка снимка.
Ти си смисъл на едничкия ми ден.
Но жадувания блян дано преоткрия,
дано видиш моята любов, защото
снежния вятър преобръща все моя
живот….