Корените на любовта - Бюлен Мустафа Абдишкова

Гледам в небето, а там някъде прехвърлят съобщения, чувства и искри. Искри от обич и забава, искри на смях и щастие. Там някъде в моите чувства изникват спомени, любови и мечти, думи неизречени и непростени грешки, обещания неизпълнени и съдби, разклонили своя път. Колкото и време аз да гледам в моя небосвод, все в моите мечти възникваш. Много пъти тайно се съм връщал и с надежди нови идвал аз, в много пътища аз съм се лутал и пак при тебе долетях.

Хиляди пъти тайно отивах в нашия забравен свят, прелиствах на ум хиляди съобщения, а те носеха различни чувства у мен. Сещах се за старите ни мигове, за една незабравима длан, за едни очи зелени в необятен звезден блян. И след миг се озовавах захвърлен в калта на своето разочарование, и твоята изчезнала ръка. Връщах се, получавах пореден шамар. Чувствах самота, че живея в един напълно самотен свят и търсех начини да продължа.
Преминах като вихрушка през съдби и оставих трайни отпечатъци от прехвърлящи искри от моето разочарование. В други животи аз оставих трайни следи, заради една незабравима длан, за туй че те не могат да са като теб. И там някъде между нашите чувства стои просто един телефон, едни съобщения офлайн и думи ,отпечатани върху душите ни. Хиляди пъти да ме гледаш не зная дали ще разбереш колко нощи ти съсипа, колко мигове изпепели. Продължих, продължих, но тайно връщам се при теб. В нашия чат, в общите мечти и чудя се дали ще разбереш, че тайно теб обичам, че си в моя свят дарен, че животът миг е и че моят миг си ти.
Чувствата не са на мода. Те се търсят в интернет, в едно пространство, вледенено от снимки и портрети. Дори раздялата е безразлична, когато става дума за фейсбук, защото туй любов не е, а една привързаност. Да кажеш на някого колко ти липсва без да знаеш присъствието му какво е. Удачно ли е? Не мисля, че да, ала зная, че това не е любовта.
Днес подаръци фалшиви са на мода и те красят всяка история, уж от любов подарък скъп, ала публичност е тъй. Много фалшиви рози видях захвърлени след време на някой праг. Захвърлени, изпепелени, унищожени, опозорени.
Че можеш ли ти истинска роза да изхвърлиш? Тази,, дето в душата ти цъфти, тази дето в тебе душата краси. От любов не ще забравиш и вечно в тебе пламък ще гори, че самотен ти си и в тебе роза не цъфти. А, сега кажете истинската любов така ли ще изпепелиш? С едно довиждане и егоизъм, с една фалшива роза, дето при боклуците цъфти.
В романи четох аз за любов жадувана, мечтана, за една борба изживяна, за един миг незабравен. Много пъти аз се чудех на къде върви светът? Как ще се влюбиш в друг човек от негова снимка в интернет? Че можеш ли да обичаш не същност, а портрет? Ще се влюбиш ли в очи, дето в душата ти не греят? Ще пророниш ли сълзи за хора, невидели твоите мечти? Ще успееш ли да се натъжиш за тия, дето в твоя живот не съществуват? Ще обичаш ли портрет, вместо обич да жадуваш?
Задаваме си хиляди въпроси…. Защо бабите и дядовците не се разделят толкова често? Е, ще ви кажа. Любовта им пред екран не е била, не са очаквали снимки къде си, с кого и как. Розата не е била лукс, а цветенцето малко е било подарък, китката е била смисъл и жест, уважение и чест. Любовта им пред екран не е била и с жестове, и погледи се любили. Не чрез снимки къде, кога и как, а чрез чувства и с почтена китка.
Днес интернет опозори жената. Направи я модел на чужди моди и възхищения, на чужди мъже и непочтена чест. Днес не сто, а хиляди рози да ви подарят, не едно, а хиляди сърца ще покосите, защото любовта ви не се основава на чувства и чест, а на скъпи подаръци и небезплатна загубена чест. Любовта превръщате в пари, за туй сърцата ви вкаменени са били.
Нашите дядовци и баби не са имали възможността да имат всички снимки в нета, ала имали са любовта. Любили са страстно с очи, погледи, сърце. Желаели са страстно с неспиращо буйно сърце. Колко ли пъти с мечта са заспивали и тайно в съня си са се имали? Но любовта им не е била за ден, за два, а за додето животът стигне. Даже на някой и живота им не стига. Те не са имали всичко, нито дрехи прилепнали, къси, нито дискотеки и безбройни купони. Ала имали са те мечта живота си да изградят, с хиляди думи и дела, те да го разкрасят. Вечер с усмивка са заспивали, дори след труден и тежък ден, защото не телата, а душите си са имали.
Много нощи съм си мислил – Може ли любовта ти да продадеш за наслада и богатство, за лукс и поругана чест? Ала виждам, че на мода туй е, че парите ви са цар, че животът ви е пустош и е миг от вас пропилян. Можеш ли да любиш човек, дето нивга ти не си желал? Можеш ли да виждаш туй, що очите ти не желаят? Можеш ли да милваш не с ръце, а със сърце? Не мисля, че някой ще успее да привикне със сърце, което нивга не желало да вкуси нежен поглед от вашето лице. И години вие да живеете с лукс, имоти и богатство, нивга не ще вкусите от сладостта на любовта. Ще привикнете с ежедневието, ала никога не ще ви хване яд, че думи дето трябва неизречени вие сте превърнали в страх. И в безброй животи да живеете, и да мислите, че туй е любовта. Тя не е ежедневие, с което привиква се току-така. Тя е вечност, искаща да продължи да топли чувства и да създава мечти, да бъде причина и смисъл, дори в семейните кавги. И безброй животи да живеете в себе си спрете и помислете. Ще можеш ли да обичаш и с ежедневие на лукс да привикваш без обич и любов?