Истинска любов Вергиния Генова

Ели търсеше истинската любов. Винаги я беше търсила. За момент си помисли, че Филип е този, когото беше чакала. Излизаше с него, спеше с него, но не мечтаеше с него. Там беше проблема. Това започна да я човърка все по-упорито. Затова тя реши да продължи да търси – истинската любов. Единственият начин, който знаеше беше да си чати с някого – от телефона, от лаптопа… Все се заговаряше с някого. Пращаха си снимки. Тя беше млада и хубава. Мъжете весели, напористи, интересни.

А Филип? С Филип излизаха на ресторант. Гледаха се – говореха си какво да вземат – дали да си разменят салатите или не, дали да ядат десерт. Правеха си селфита, държаха се за ръце. И всеки си гледаше в телефона.

Той понякога се усмихваше, когато пишеше. И тя го подозираше, че и той все още търси истинската любов. Никога не го попита има ли друга. Чати ли си с друга, излиза ли с друга, обича ли друга.

Не го попита, защото той на свой ред щеше да я попита – а ти? Той все така правеше. Чакаше тя да заговори за нещо – и като тя го попиташе – примерно – ядеш ли суши? Той веднага питаше – а ти? Все едно беше на урок по испански, в който разиграваха елементарни фрази.

Аз обичам картофи, а ти обичаш ли картофи?

Това понякога я дразнеше. Мислеше си, че е някак по-интелигента, по-чувствителна, по… бе, все си мислеше, че е по-специална. А той Филип – какво му беше специалното? Дали и той знаеше? Трети курс – студент – информационни технологии – все зяпаше компютъра, все си записваше нещо. Или разбираше чатеше. Тя постоянно го подозираше.

И не преставаше сама да чати с кого ли не. Накрая го откри – истинския. Пламен я възпламени. Интелигентен. Говореше ѝ за разни книги. Чаровен. Разказваше ѝ за далечни пътешествия. Изглеждаше всякак е обиколил половината свят, бил е на всякакви странни места, ял е риби, с непознати имена и плодове с екзотични вкусове. Това я опияняваше и тя все повече се привързваше към него. Той трябва да беше нейната сродна душа и истинска любов.

Разбира се продължаваше да се вижда с Филип. Всеки ден, след лекции отиваше в квартирата му. Той ставаше от компютъра. Вечеряха. И беше с нея, чак до сутринта. Но все по-често Ели не беше с него. Беше в своя виртуален свят със своя Пламен.

Един ден просто каза на Филип. Мисля, че открих истинската любов. Смятам да се видя с него. Филип премигна няколко пъти и замълча.

Ели реши, че това е момента да си вземе чантата, гащите и шапката и да се затича по стълбите. Преди да си е отворил устата. Преди да е осмислил казаното и преди да има възможност да ѝ зададе какъвто и да било въпрос. Дали беше шокиран? Какво ѝ пукаше, нали така и така не бяха един за друг.

Отдъхна си чак когато се прибра в квартирата и продължи да си чати с истинската любов. За момент се зачуди дали да блокира Филип, в случай че започнеше да задава въпроси. Но се унесе в чата и най-накрая реши, че утре ще се види с Пламен. Направо в неговия апартамент. Накрая на града. Толкова се вълнуваше. Нагласи се с малката си черна рокля. Всъщност с единствената ѝ що-годе официална рокля. И единствените ѝ обувки на висок ток.

Дали не беше прекалено къса? Прекалено тясна? Все едно. Важното е, че той харесваше душата ѝ. Беше я обсипал с комплименти. Дали щеше да я обсипе с подаръци и цветя?

Надяваше се… на богат, интересен, луксозен… абе истински интересен живот. Принцеса. Да тя, беше родена за принцеса, а не за сервитьорка в някакво смотано капанче, в което се събираха само кварталните пияници.

Тръпнеше в очакване. Нищо не вечеря, за да не ѝ се надуе корема и да изглежда по-секси. Все пак трябваше да я хареса. Завинаги.

Щеше да повърне още в първия миг когато видя истинската си любов. Шкембест, оплешивяваш чичко, който дори не беше свалил от пръста брачната си халка. Оказа се, че това е квартирата му за срещи. Жена му мислеше, че този апартамент го дават под наем. И той наистина го даваше под наем. На поредната си любовница. Перспективата за луксозен живот. Гарсониерка на края на града. Е, какво квартирите си бяха скъпички, особено за бедни момичета от провинцията. Пак е нещо да ти е безплатна. На Ели ѝ прилоша. За това ли беше мечтала? Като го видя на живо веднагически се усъмни за всички глупости, които ѝ беше наговорил. Не ѝ ли харесваше? Та той се беше постарал. Купил беше бутилка евтино вино и пица. Романтика.

Как да откаже на истинската си любов? Никога не се беше чувствала така. Хукна по стълбите и едва не се преби. Отвращаваше се от себе си. И я беше срам. Каква тъпачка беше. Искаше веднага да се обади на Филип и да продължат. Все едно нищо, никога не е било.

 

Отвори Фейсбук-а, даде игнор на всички нови съобщения от познати и непознати мъже, които ѝ пишеха. И потърси страницата на Филип. Той качваше основно техничарски неща и ги обсъждаше с колегите си. Нищо интересно, но сега на страницата му се мъдреше огромна черна роза. Само едно скролване и разбра какво се беше случило. Снощи излязъл с мотора и никой не можеше да разбере защо е тръгнал към съседния град по нощите и как така се е ударил в ТИР.

Светла му памет.

Добър приятел.

Той беше гениален ум – беше написал неговият професор.

Не можеше да чете повече. Очите ѝ се напълниха със сълзи. Затвори лаптопа.

Толкова за търсенето на истинската любов.