ЛЮБОВ ПО ВРЕМЕ НА КОВИД 19 - Мира Папо

„Добро утро, мила! Звъня ти от няколко дена, а не си вдигаш телефона, затова ти пиша в Месинджер, на лични съобщения.“


„Благодаря ти за мълчанието!“

„Спря да ми се обаждаш. Какво става? Три дена съм с висока температура. Спряха ми тока, а телефона ще го изключат след няколко дена.“

„Тока го платих днес по електронен път и утре ще те включат. Стига си се цупил и при мен е ужасно. Едно време с теб си приказвахме за много неща, споделяхме си, говорехме с часове, а сега ми говориш само за пари и сметки. Дори няма да разбереш какво ти пиша в момента, а ще се обидиш.“

„Няма да се обидя! Не се притеснявай!“

„Казах ти го един път вече. Може да не се виждаме, на другия край на света съм, но остани мой приятел, нека да останат чувствата между нас, сантиментите, съпричастността, емоцията, любовта, а не пари и сметки! И аз съм затормозена и притеснена, но няма кой да ми помогне. Плащам ти сметките от другия край на света и не ме питаш дори имам ли пари, или нямам.“

„Щом мислиш, че парите ме интересуват, а не ти самата, много жалко. Аз имах само теб, но явно вече не е така. Ти сама спря да звъниш и да споделяш. Аз исках единствено и само теб! Много добре знам, че ти е трудно, не съм глупав, но въпреки всичко те обичам истински.

„Казах ти, че няма да разбереш и така стана. Говори с мен!!!Стига само за пари и сметки! Просто говори с мен и за други неща, освен за пари. Излъжи ме, но говори с мен!“

„Ти не искаш!“

„Чуй някой път мълчанието ми!“

„Знаеш, че можеш да ми споделиш всичко, но не го правиш…“

„Как! Как да стане, като ти звънна и ми говориш за пари и сметки, а аз може да плача през това време от другата страна на телефона.“

„Няма да чуеш повече от мен и дума за пари и сметки. Правя го неволно, защото съм притеснен. Не го правя умишлено. Трети месец съм без работа, заради Ковида. При нас е пълен локдаун, знаеш много добре…“

„А аз дори не мога да се върна. Спряха полетите.“

„Цялата истина е, че искам да си до мен! И това ме убива!“

„Тази картинка на люта чушка защо ми я пращаш?“

„Защото съм ядосана и люта, като чушката“

„Явно на мен.“

„На живота!“

„Не съм бил с друга жена, освен с теб. Само Господ ми е свидетел!“

„Ох!“

„Виж колко те желая!“

„Как можеш да ми пращаш такива снимки?!?“

„Знам, че ме желаеш!“

„Аз на него не му се сърдя. Сърдя се на теб! С него винаги сме се разбирали, дори и когато съм ти сърдита.“

„Ами сърди се колкото искаш, аз мога и така да те любя, сърдита. Дори си по-страстна.“

„Много ми е тежко!“

„И двамата сме в криво положение. Важното е, че сме живи! И съм сигурен на сто процента, че и на нашата улица ще изгрее слънчице.“

„Защо мълчиш? Това е емоционален и финансов проблем при нас двамата. Ще се справим! Аз ти пазя гърба! Не ме предавай!“

„Никога няма да те предам!“

„Погледни още един път снимката ми!“

„Какво да я гледам? Чисто гол си на нея, а и се хилиш на всичкото отгоре!“

„Този мъж на снимката те обича!“