Звън - Ваня Николова

„Звън и … самота“ –
познат рефрен без име,
мелодия и слова.
Взирам се в тишината,
търся очите изплували
случайно
и потънали в душата ми
неизлечимо.
Разчитам звуковете на
далечината,
изпълващи безкрайността
със светкавици и гръм,
простреляли сърцето.
Вали и няма ясен образ,
желанието обвито е
в мъгла,
дори и слънце да огрее,
мечтите се превръщат
в капчици роса.
Яви се като пролетна дъга,
оцвети със щастие
косите
и изчезна бързо, ей така,
като вик и стон
насподелен.
А исках те и търсих
неуморно!
В Космоса отекна
моя зов,
звезда откъсна се,
загина…
Покосена бях,
от твоята любов!
Етна
21.01.21г.