Кабели - Божана Славкова

Кабели – артерии на златното във мен сърце.

Кабели – въжета, пояса ни за спасение.
Кабели – на ласо, да увиснем във времето със теб.

Свикнала съм да не виждам лицето ти,
свикнала съм само в пиксели да се показва,
свикнала съм да си дигитален.

Понеделник сутрин изкача твоето балонче
в моето тъчскрийн небе.
Чакам преди да погледна, създавам ти напрежение.

Няма ли начин да свържем изпепелените си от електричество умове,
по жиците един във друг да свършим,
да програмираме междузвезден полет надалеч?

Продължаваме така да си живеем
понеделник, вторник, сряда.
Среда околна - няма.

Интернет вакуум между метални уши,
всичко гледат, всичко слушат.
Няма място мен и ти, или е безкрайно, или е несъществуващо.

Пространството аз свивам в кабел
като лаврово-трънлив венец.
Кабелът стърчащ на лампата е начин любовта да полети и падне, спре...