*** - Виолета Илева

Юлската нощ беше топла и звездна. Само за любов. Каква ирония- имаше красива и страстна жена, но вместо да правят любов, и двамата висяха постоянно в социалните мрежи. Разменяха по няколко думи след вечеря и после всеки се усамотяваше пред лаптопа си.

Знаеше, че не удовлетворява потребностите й. Тя кипеше от енергия и непрекъснато търсеше тръпка и емоции. Той беше просто едно голямо спокойствие сред напрегнатото им ежедневие. Само че нея спокойствието я убиваше и с течение на годините си ставаха все по-чужди.
Влезе в профила си в социалната мрежа. Беше получил съобщение от нея. Загадъчната непозната. Постоянно му пишеше. Имаше и върволица от верни фенове, които четяха стиховете и разказите й, които публикуваше.

Тази жена беше стихия. Владееше думите до съвършенство и правеше така, че да звучат хем невинно, хем изпепеляващо. Четеше ги от месеци и всеки път имаше усещането, че са писани за него.
Глупости! Това беше лудост. Тя нямаше дори една истинска снимка в профила си, а само разни романтични картинки. Кой знае колко мъже разиграва. Едва ли е единственият идиот, въздишащ по нея. А и той си имаше жена. И то каква- приятелите му завиждаха за нея.
Замисли се откога не се бяха любили. Месеци…година? Напоследък тя буквално живееше във фейсбук и наскоро изпадна в истерия, само защото заради авария нямаха интернет няколко дни.
Ще напише отговор на непознатата. Майната му на всичко. Попита я дали иска да се видят. В отговор получи само смеещи се човечета, чак търкалящи се от смях. Попита го дали я сваля? Сваляше ли я?! Вероятно да. След последния й разказ изпитваше неистово желание да я усети гола в ръцете си. Тогава се почувства омърсен и някак изтощен, все едно наистина бяха правили секс.
Защо да не я накара най-после да си покаже лицето? Ще й го каже. Писа й. Не очакваше да му отговори, но само след няколко минути чу звука за получено съобщение.
Имаше снимка.
Беше…беше жена му.