РОЗИ ПО ТЕЛЕФОНА... - Добрина Симова

Пак ли с него невиновно ще ми се оправдаваш?

Та той се превърна в поредното ти любимо алиби!
Затварям очи и виждам как чупиш студени пръсти,
вместо да ги стоплиш в моите - два парещи въглена.
Забрави ли, че аз съм тази, на другия край на жицата,
а ти все имаш оправдания в аванс, от мъжки характер,
обещания за вярност в калории, нежност на килограми.
Още добре разчитам и морза, и въздишки преглътнати,
но ти си зает със силиконовия телефонен "секретар",
пак си в нощно съвещание по горещи проблеми...
Мислех, че ще ми построиш красив пясъчен замък,
а ти запали тайната дървена къщичка в боровата гора...
Като цирков акробат си играеш на заетост заради мен,
вече често си променяш гласа като вратовръзките,
според дестинацията и годишното време.
От заетост забравяш колко сухи и кратки целувки,
с бонус увяхнали рози, прати по проклетия телефон.
В Световния ден на Земята ще си свободен щурец,
с волна музикална програма, без дневен ред.
Никога не ме търси отчаяно под дърво и камък,
ще съм заета в съвещание с три горещи слушалки,
но ще ти върна всички целувки в брой,по телефона,
заедно с бодлите от рози и с усмихната панделка...
По странен навик мълчиш.Искам да ме галиш с гласа!
За отмъщение ще счупя на части врага - телефон.
Как ще забравя, че той е подаръкът за рождения ден,
за вечна любов, но паметта му необратимо блокира!
Линията е вечно заета, а кой ще предава съобщения?
Всеки бяга от любов без обхват и без капка заряд!
А аз трябва нелегално да отлетя в друга галактика.
Не мога да живея щастливо с телефона - предател,
който прави обратното, за което страстно копнея аз!