ХИПНОЗА ПО ТЕЛЕФОНА - Добрина Симова

Телефонът звъни ли, звъни...Знам, знам, че си ти...

Забързаният ритъм на сърцето ми го усеща.
А то не иска или се страхува от магията на гласа ти,
който танцува господарски по моите вени, сигурен,
че слепо и безропотно пак ще се подчиня...
Благодаря ти, сърце, че остана глухо за магията,
която Менделсон крие, но те превръща в по-слабо.
Благодаря ти, ръка, че този път не вдигна слушалката
и не чуха ушите ми това, което се срамуват да чуят...
А аз наивно чаках да ме издигнеш до къдрави облаци,
но ти неочаквано и небрежно с трясък ме приземи.
Телефонът звъни ли, звъни...Нека пак да звъни!
Аз само за секунда ще вдигна слушалката...Ало-о!
Ти ли си бил най-голямата ми телефонна любов?
Но аз съм още недоспала,разрошена, необлечена
за разговор, в пухени чехли по домашен стайлинг.
Свикнах да се маскирам сред маскирани по телефона,
че всички разлаяни мисли подлъгвам с лисича опашка.
Как на студената жица да повярвам, като още не зная
дали само заради мен и сам ще изкачиш Еверест?
Ще успееш ли лесно и бързо да откраднеш слънцето,
за да преспи на възглавницата ми поне една нощ?
Ще научиш ли тайната от моята малка звезда
какво ме очаква в бъдеще, за да махнеш от пътя ми
всички лисичи капани, от човека поставени?
Никой в живота звезда не ми подари, може би ти
ще успееш с магическа пръчка за мен да го сториш?
Недей да лъжеш, че всичко зависи само от телефона:
да не падне лесно батерията, да не изгубиш зарядното!
Хипнотизирай го да изпълнява само твои команди!
Когато успееш в магията, само тогава ще ти повярвам,
че точно ти си бил най-голямата ми телефонна любов!