ТЕЛЕФОНЕН ТЕАТЪР - Добрина Симова

Казваш, че аз страшно ти липсвам и днес,

но от теб съм на една целувка разстояние.
Само ме повикай, ще се слея със дъха ти,
ще съм малка част от твоята усмивка.
Телефонът още няма очи и фантазия,
за да ме видиш и в другото измерение.
Телефонът още няма душа и слушалка,
за да ми чуе пулса под прозрачната нощница.
Телефонът още няма термометър, за да измери
силата на огъня в жадното ми и горещо сърце.
Дано долови точно воплите и сигналите
като на спешна линейка, чакана от ковид-болен.
Мили мой, какво ли друго днес ни остава,
освен да се целуваме ненаситно по студения екран
и да поиграем на артисти като Ромео и Жулиета!
Може да изгорим за тен от несподелена любов,
да си разменяме празнични картички,
стикери - провокатори или дръзки сексипредложения?
Може виртуално дори да пофлиртуваме,
и да заблудим смъртоносните вируси около нас.
То е десет пъти по-приятно и по-целебно
от стискане на юмруци срещу подли вирусни щамове.
А колежката каза, че най-лековито за такива депресии
е въображаемо да литнем до Хавайските острови,
да се разходим из Лувъра или поне до Занзибар...
Може в дистанция с маски да изкачим Айфеловата кула.
Любими, не се смей по телефона, още не съм превъртяла!
Чуваш ли ме? А с кого се целуваш така страстно?
С Хамс ли?...Подиграваш ли се? А-а, с новия хамстер...
Ало-о, не прекъсвай! Пак няма покритие! Заглъхна-а. . .
Ало-о, оператор, кога най-после безжичният разговор
ще трае поне колкото една театрална любов?!