*** - Елизабет Чолакова

Очите ѝ кървяха-
такава болка ѝ причиних,
колко бях сгрешил,
а дори не ѝ се извиних.

Не казах нищо
Дори колко я обичам,
Тя е невероятна, неповторима,
Мисля го, но не го изричам.

Потънах в погледа ѝ
Щом я зърнах,
Разтопих се от аромата ѝ
Щом я прегърнах.

Но аз исках друго,
А тя любов,
Прелестна, а така белязах я-
До живот.

Оставих разпокъсано
Нейното сърце,
Да се стичат нощем сълзи
По нейното лице.

Разрушена бе,
Не ме интересуваше,
Бях толкова далече,
А тя пак за мен бленуваше.

Покъртителна картинка
На удавница,
Дадох ѝ любов,
После превърнах я в нещастница.

Но това ѝ бе писано,
Казах ѝ, че това е края,
Не ме вълнуваше,
Беше само нощ в рая.

Срещнах я наскоро,
Тръпки ме побиха,
Погледът все така красив,
Но очите ѝ настрани се извиха.

Бурната любов
Най-боли,
Уж истинска,
А стреля с толкова стрели.