*** - Елизабет Чолакова

Запознах се с една

Умна, забавна, неповторима,

След първият видеоразговор

В главата ми- незабравима.

Помнех всяка тема,

Която водехме,

На рамене като пещерняци

Бъдеща любов носехме.

Но тя бе от Девня,

А аз от Шумен,

Уж всичко перфектно,

Бил съм готин и умен,

Единствен по чар

И тем подобна глупост,

Пръскал съм се

По шевовете от хубост.

Точно четири дена минаха

И вече съм омръзнал,

Добре, че не отидох,

Че от студ съм премръзнал,

Да чакам уникална

Виртуална любов,

Много силна,

Траеща до живот.

След още три дена

Тя се върна.

Как на съобщенията ѝ

Да не отвърна?

Каза, че съм

Много удивителен

Като магарешки бодил

Пленителен,

А аз наивен

Шанс ѝ дадох,

Пратих ѝ по Еконт

Роза в стъкленица и се отдадох

На още два дена

Истинска любов необуздана

И имам чувството,

Че сам се вкарах в капана,

От всичко това излезе

Болезнена рана,

Така повече не искам,

Любов на заем,

Дали се обичаме наистина,

Можем да гадаем ?!