Гайтани вежди, снага топопа

Юмеро либе, Юмер - Гюлшен Алиева

Юмеро либе, Юмеро,

вече година те чакам

от гурбетлик да се върнеш

чакам те, либе, чакам те,

и смугла длан е нощта ми,

месечината ярка шевица

стъкмих си чеиза саминца

шарени черги изтъках,

вишневи тънки гайтани

и миндерлъци вълнени

обазени с коприна възглаве,

насновах кърпи с шевици

бяла везана риза изтъках

със десет ярки йълдъза

изгревите разбридах,

харманите юлски овършах

крината с лято напълних

в хамбарите зърно прибрах

по заник козите поих

и конят жребец оседлах

до писана селска талига

засадих бахчата с еньовче

с  перуника, още селимче,

божурите веч прецъфтяха

гневът на циганката разпилях

проснах сънищата на стобора-

изпрани губери за бога

стомните пълних със вино

и с песни авлигови в синьо

маранята  подпалих в душата си

и чакам те Юмеро на мерата

във менци обичи разсипах

и безсънници приспах

кога чуя стъпки на прага

грабвам със грозде сахана

хуквам Юмеро горкана

и тъча си мечтите на стана

с бяла мъниста на шия

чакам те Юмеро мечтана

с ръжено кафе каймаклия

кога се зорница  разсипе

в косите ми ситни къдрици

в росна руба със шевици.

И чакам Юмеро , чакам те!

Гласуване
Конкурси на Фондация "Буквите"
Гласували за произведението
  • Иван Богданов