Гайтани вежди, снага топопа

Мома Васила - Десислава Илкова

Васила е снага извила,
тополите превели са глави
пред хубостта ѝ от сърма и свила,
пред тия изумрудени очи.
Сукмана ѝ - картина на живота,
разказана от цветните конци.
Косите ѝ - две златокожи змии, с охота
обвили я като закрилници-момци.
Овесила на крехката си шия,
изпънала я гордо кат сърна,
цял наниз от монети махмудия,
събирани от майчина ръка.
Насред село повела е хорото
в най-личния си ден, с червен воал.
С червена китка, редом зад ухото -
такава хубост всеки е мечтал.
Мечтал е всеки, но едничък момък хитър,
с мустаци като корабно въже,
превзе момата лична като вихър,
през прага я понесе на ръце.
А селото, кат мъничко дете,
свряно в исполинската омая
на трите хълма - тучният Баллъктепе,
Илинден и Гергьовден - трите майки,
ликуваше пред силната любов.
Оная, дето стига до безкрая.
Любов, която всеки е готов
да срещне - силна, чак ухае!
Излезли бяха всички на мегдана
да видят сватба ли е, чудо ли това,
що виеше се на кълба - премяна до премяна,
мома до момък, момък до мома.
В епична битка влязоха без страх
два тъпана и строен кларинет,
за обич лееха мелодия с ищах,
а замесарки се надпяваха безчет.
От хълма хвърляше се тучна сянка -
да пази в завет младоженското хоро,
извезано като девици на седянка
и лъкатушещо като водица из ведро.
В незнаен ден, с невиждана магия,
в едно неземно кътче, в края на света,
една мома под селската камбанария
се вричаше във плен на любовта.

Гласуване
Конкурси на Фондация "Буквите"
Гласували за произведението
  • Kameliq Ivanova
  • Milena Miteva
  • Живка Георгиева
  • Николай Славчев
  • reneta atanasova
  • Дамянка Пенева
  • Daniela Petrova
  • Даниела Петрова
  • lalipieva@mail.bg
  • donavi@abv.bg
  • Galina Kostadinova
  • Plamen Aleksiev
  • Ivaylo Ilkov