Гайтани вежди, снага топопа

Приказна българка - Вероника Иванова

Невинна девойка ,

безименна булка,

майка любяща

и  с изсъхнали вече гърди.

Сиромахкиня-вдовица

и блестяща царица.

Майка на всички и

мащеха на себе си.

 Неизменно пее тихата си песен,

на гроба на любим и на дете.

На хорските погледи

мръсното от къщата си

сама ще измете.

С благост ще нахрани

змиите и гущерите по пътя си.

Добра, работна и послушна,

 непокорна Змейова невеста .

Къпе се в черни  и златни води,

със  сол поръсва раните.

Мълчи и дълго чака.

Прощава и прекръства.

Проклина и се моли

да бъде простена !

Гласуване
Конкурси на Фондация "Буквите"
Гласували за произведението