Гайтани вежди, снага топопа

Песен от чанове - Гюлшен Алиева

Миряна в чаршия вървеше
с розово тенко елече
езерна още  румена,
в бяла кърпа с парици,
с парици, алтън бешлици
с китка от перуника,
перуника, още върбинка,
върбинка, юнско еньовче,
еньовче, божури алени
от вселенски поля брани,
първо си либе търсеше
кога в дюкяну ще дойде
китка да му поднесе,
китка кичеста и росна
вплетена с огнени чувства,
огнени още жеравни.
Стоян в чаршия пристъпва
със морав пояс напето,
във бяла руба с шевици
втъкани ситни звездици
пристъпва Стоян в дюкяна
и си подканва Миряна
да влезне и да приседне
пред тейкови му джамлъци.
Миряна китка подава
ясминена, още песенна,
с огърлие от ясно слънце,
в дланите й златно зрънце,
златно зрънце пшеничено.
Стоян си китка поема
поема още разнежва
и си Миряна дарява
с годежен пръстен за двама.
Изригват медни чанове
песента Родопа залива,
сякаш Миряна запява
пожар в душата разпалва.

 

Гласуване
Конкурси на Фондация "Буквите"
Гласували за произведението