Гайтани вежди, снага топопа

СЕВДА И ЗВЕЗДАН - Горещницата – Маргарита Павлова

(секстет)

 

Звездан I

 

-Севдо, търсих те, мила,

скитах по гори и реки,

по морета и суша,

търсих те и тук, и там,

и нийде не те намирах…

 

Всякакви Севди срещнах…

лековерни, изтънчени,

лекомислени, леконравни,

чаках тебе, Севдо, да мерна,

истинска обич за тях нямах.

 

Нито очите ми бяха очи,

нито ръцете ръце, Севдо,

с тях бях, а тебе сънувах…

сънувах още бълнувах,

без да съм те видял знаех,

 

че един ден праведен,

кога греховете изкупя

волни, неволни, нарочни,

тогава ще дойдеш, знаех си

и този момент настъпи.

 

Виж го денят ми целия

в злато и елмаз е потънал,

зазорила е зора Еремия,

наметнала е звезден воал

целувката наша да скрие.

 

Целувам те, Севдо, миличка,

добре дошла, моя изгоро,

щастлив съм, че те дочаках,

дочаках още, посрещнах,

през прага ми да прекрачиш.

 

Влез тихо в моята къща,

наклади огън със думи,

избърши очите ми тъжни,

най-боли знам да гледаш,

кога плача със сълзи.

 

Превърни погледа ми в жарава,

да пари доде те съглеждам,

превърни ми ръцете във вейки,

да те закрилям прегръщайки,

тъй мъничка все бъди, като бижу на ревера.

 

Остани, Севдо, единствена,

от яспис очите ти греят,

от бял мрамор са ти ръцете

да ме прегръщат копнея,

целувай ме, Севдо, целувай ме!

 

Днес чакам, моя изгоро,

с очи-яспис да кажеш,

дали при мене оставаш.

 

Б.а. Еремия – български празник, на който се извършват обред за пъдене на змиите, палят се огньове.

Б. а. Севда - Любов, любима, изгора (диал.)

 

 

Севда II

 

-Звездане, левент, Звездане,

не зная колко си скитал,

през колко морета пребродил,

пребродил още обърнал

очите мои да срещнеш

да срещнеш още обикнеш.

 

Какви Севди си видял,

дали ли си ги истински любил,

дали са били искрени,

искрени още честити,

дали са те тебе почитали,

почитали още зачитали.

 

Не искам също да зная,

с какви очи си ги гледал,

и дали мен си сънувал,

сънувал още бълнувал,

дали мен си чакал истински,

истински още истинно.

 

Ама днес виждам, левенто,

деня ти в елмаз е потънал,

златна зарица изпълнил,

слънчев е още каматен,

та ти се смеят очите,

очите още сърцето.

 

Дошъл е ден праведен,

праведен и благодатен,

изкупил си греховете,

волни още неволни

и днес ме гледаш с надежда,

с надежда още с доверие.

 

…И този момент настъпи.

Добре си дошъл, левенто,

на прага ми си и чакаш,

чакаш още надяваш,

какво ще отвърне Севда,

на твоите милни думи.

 

Знаеш ти, мили Звездане,

как ми треперят ръцете,

кога ми се къса душата,

душата още сърцето,

дето за тебе бие,

за тебе още за мене.

 

 

Каниш ме кротко да вляза,

в твоята тиха къща,

с думи огън да клада,

с думи още с въздишки,

сълзите ти да изтрия,

изтрия още обърша.

 

Погледа ти жарава да сторя,

да ме гориш доде гледаш,

как ме закриляш с ръцете,

с ръцете още със снагата

и на кравай да се свия

в сърцето още в душата.

 

Днес съм дошла, Звездане,

с бели ръце от мрамор,

с очи-яспис да кажа:

Твоя изгора ще стана,

ще стана още пристана

и при теб ще остана.

 

 

Маргарита Павлова (авторът) III

 

Севдо, Звездане, Звездане,

скитахте по гори и реки, скитахте,

по дълбоки морета и суша,

търсихте се и тук и там

и най-сетне днес се намерихте.

 

Хора всякакви срещнахте,

лицемерни и леконравни,

наивни и лекомислени,

някои ви злобно замериха,

а други се с вас премериха.

 

Нито очите им бяха очи,

нито ръцете ръце…

Уж вас само сънуваха

и вас само целуваха,

но не ви истински любиха.

 

Звездане, Севдо, Севдичке,

дойде ваш ден праведен,

волни, неволни грехове

всичките ги изкупихте

и зари зора зазоряваща.

 

Денят ви е златно-елмазен,

небе е покров любовен -

магичен и чародеен.

Днес вече никой не иска

целувките ваши да скрие.

 

Прегръщайте се, милички,

добре дошли в свят на истини…

Истинска обич срещнахте,

истински чувства чувствате,

истински тъй останете.

 

Влезте във вашата къща,

накладете огън от чувства,

избършете очите тъжни,

забравете кога е боляло,

и кога сте плакали със сълзи.

 

Превърнете очите в жарава,

горете в страст гореща,

закриляйте се двамина.

И не забравяйте…

птичето каца веднъж до амина.

 

Звездане, бели й ръце милувай,

а ти, Севдо, бленувай,

бленувай още жадувай,

кога здрави ръце мъжки,

през кръст те прихванат…

 

Така девет морета преплувайте,

девет нощи кадифени танцувайте,

на десетата утрини се разбудете,

разбудете и закълнете:

-Обичам те до безкрая, оставам с тебе до края!

 

Б. а. Покров - в поезията е покривка, покривало.

 

Звездан към Севда IV

 

-Севдо, като те найдах, миличка,

от сърце камък ми падна,

душата ми се отвори,

отвори още разлисти,

като гора пролетна,

като райска градина.

 

И тогава моят ден

потъна в елмаз и съ́рма.

Вечер нощта раздипля,

звезден плащ тюркоазен,

да ни покрие телата

и да ни скрие снагите.

 

Кога изгрев се зададе,

виждам те, моя изгоро,

с бяла премяна облечена

ситно към потока вървиш…

ризите ми переш, Севдо,

в туй време душата ми пее.

 

После с ръце мраморни,

умиваш бели сахъни,

на припек ги ти оставяш,

а те греят, изгоро,

като безброй тюркоази,

от твоите скути изляли.

 

После в дома се прибираш,

палиш уют и огън.

В пещите хляба си турила,

в менчето топлиш надежди,

чакаш ме да си дойда,

да дойда още пристигна.

 

 

Севда към Звездан V

 

Тъй е, Звездане, тъй е,

чакам те всяка вечер,

от жътва да се прибереш,

с ръце пълни със жито,

душата със обич и слънце,

слънце и берекет.

 

И на софрата те каня,

с любов са ни пълни сахъните,

чашите с обич за трима,

хляб за нас винаги, знаеш ще има,

щом с тебе двама казваме:

-Ела, Боже, с нас на вечеря.

 

А после нощта ни…

тъй хубава е, ти знаеш,

сякаш нашите песни,

вечно щурците пеят...

доде ми сваляш чумбера,

а ризата бяла се смъква.

 

Тогава шуми гората,

гората още тревата.

Чуки нежно нареждат,

песни любовни и страстни,

докато мили, Звездане,

в звезден танц всичко се люшка.

 

А когато зора изгрее,

в нова премяна тръгвам,

на потока ризите ти да изпера,

нозете си да умия,

та да съм чиста, пречиста,

и за теб, либе, лъчиста.

 

Б.а. Чумбер - забрадка

 

 

Маргарита Павлова (авторът) VI

 

Казвам се Маргарита,

щерка съм аз на Павел,

на Павел и на Величка…

Днес ви разказах,

разказах още показах,

че на тоз свят греховен,

греховен още съдбовен…

има изгора Севда,

свидна е тя и любима

на Звездан, левент снажен,

дето обича мъжки.

Верен до нея крачи,

с ръцете си я закриля,

на снагата му крепка,

кога се измаря тя се подпира.

По пътя им равен и стръмен,

до днес двама пристъпват,

дай Боже, на всеки…

обич такава истинска,

истинска, още истинна!

Да бъде и да пребъде!

Амин!

 

 

Край!

Гласуване
Конкурси на Фондация "Буквите"
Гласували за произведението